На 6 декември от 11:00 до 13:30 часа, паралелно с провеждането на учебния процес в южния двор на Шесто ОУ „Свети Никола“ ще се изнесе празнична програма с изява талантите на ученици от училището.
Ще бъде открит „Коридор на приказните герои“ на втория етаж и изложба с рисунки на паралелките с разширено изучаване на изобразително изкуство. Във връзка с това събитие ви представяме кратка история на училището.
През първата половина на XIX в. Стара Загора е значителен център на занаяти и търговия. Нейното население е трудолюбиво и будно. То активно участва в разностранните възрожденски процеси- стремежът към самостоятелна църква, новобългарска просвета и книжовност, борба за политическо освобождение.
Старозагорци съзнават огромната роля на църквата и училището за запазване на българщината и християнските добродетели, за напредъка и бъдещето. Пример за тях е създаденото от предприемчивите габровци през 1835 г. първо взаимно светско училище с учител Неофит Рилски. Александър Екзарх и Господин Славов поемат инициативата да създадат и в Стара Загора такова училище и да отговорят на големия интерес към знанията. Изборът им да въведе взаимоучителната метода се паднал върху уважавания даскал Атанас Иванов. Той е изпратен в Габрово, откъдето с наставленията на Неофит Рилски доставя взаимоучителните таблици и други помагала. Килийното училище към църквата „Свети Никола“ е ремонтирано. В него на 1 март 1841 г. отваря врати първото взаимно светско училище в Стара Загора – в махалата Свети Никола и вече 170 години пръска искрите на знанието и родолюбието. Училището носи името на храма, осигуряващ значителни средства за поддържането му главно чрез дарителство. Постепенно то се утвърждава като водещо в просветно-книжовния живот на града. По спомените на Атанас Иванов в него се стичат все повече ученици, броят им се удвоява, а сградата е малка. Поради това се създават такива училища до 1848 г. и в махалите Акарджа, Света Троица и Св. Димитър, а даскал Атанас Иванов остава в Светиниколското учител на около 150 ученици. През 1850 г. е построена двуетажна сграда на Светиниколското училище. Това става възможно благодарение на труда и средствата на еснафските организации и на много дарители. Отново значим принос има църквата „Свети Никола“, отпуснала 9000 гроша. Сградата е била с много стаи и прозорци, като на долния етаж се помещавало взаимното училище, а на горния-класното, наречено Главно. Скоро сградата приютила и читалището с библиотеката. Славата му на добре уредено и поддържано училище привлича будните и любознателни българчета от Чирпан, Нова Загора, Казанлък и други селища на българските земи. Постепенно става крупен просветен център. По думите на даскал Атанас Иванов „От туй слънце за града ни прогледнаха много граждани и се приготвиха искрени, деятелни дейци за битвите“.
Тук учи любознателният Васил Иванов Кунчев – бъдещият Апостол на свободата. Даскал Атанас Иванов възпитава в родолюбие и непреклонност председателя на Старозагорския революционен комитет – Колю Ганчев, братята Михаил и Георги Жекови – герои на Старозагорското въстание. През бурните 1876 г. и 1877 г. в него е учител народният будител – поетът П. Р. Славейков.
През всичките тези години се поддържа духовната връзка между храма „Свети Никола” и училището. На 22 юли 1877 г. църковните клепала възвестяват жадуваната свобода на Стара Загора. Радостта обаче е краткотрайна, градът е опожарен и превърнат в руини в края на юли 1877 г. Църквата „Свети Никола” и училището споделят тежката съдба на града ни. След повторното освобождение на Стара Загора през януари 1878 г. оцелелите старозагорци започнали да се връщат в родното огнище, превърнато в пепелище. На 5.X.1879 г. тържествено е положен основният камък на новия град Стара Загора. Постепенно животът се възражда.
С труда и средствата на изстрадалите старозагорци е построена сградата на старото Светиниколско училище. Строежът е започнат на 12.12.1896 г.и е завършен на 29.07.1897 г. Дотогава учебните занятия били провеждани в наети сгради. И отново Светиниколското училище става крупен просветен център – подготвя хиляди българи за съзнателен и полезен на България живот. На същото място, седемдесет години по-късно, през 1966 г. е построена новата, сегашната сграда на Светиниколското училище. То и днес, 170 години от основаването му, носи името, което са му дали неговите основатели, пази и развива традициите на извор на знания и умения.
