Стара Загора: На 18 февруари от 18 часа в Галерия „Байер“ ще бъде открита изложбата „Вдъхновения“ – живопис Росица Попчева и стихове – Виолета Бончева. Росица Попчева е родена в Казанлък, но живее в Стара Загора. 1992 завършва ВТУ „Св. Свети Кирил и Методи“ – специалност живопис при проф. Русчуклиев.
1996 – Самостоятелна изложба в Стара Загора
2001 – Самостоятелна изложба в Швейцария – град Сион
2007 – Галерия „Румфея“ Пловдив
2008 – Самостоятелна изложба в Мини Марица-Изток – град Раднево.
2010 – Самостоятелна изложба Нова Загора галерия „Руси Карабиберов“
2012 – Международен пленер Баня Лука
2012 – Южнобългарски художници – град Пловдив
2012 – Трето Балканско квадренале „Митове и легенди“ Стара Загора
2013 – Самостоятелна изложба галерия „Бургас“ град Бургас
От 1996 до 2013 година участва в „Есенен салон“ Стара Загора. „Вдъхновения“ е петата и самостоятелна изложба.
Виолета Бончева е поет и прозаик от Стара Загора. Нейни разкази и стихове са публикувани в Световна поетична антология, в Мексико, Аржентина, Испания, Гърция и др. Преводач е от испански език и дипломиран преподавател по испански език. Награждавана е многократно в България, Съединените щати и Кралство Испания. Три години пребивава в гр.Монтерей, Мексико по покана на мексиканския преводач Рейнол Перес Васкес и един месец в Лайпциг при писателката Елена Енгелбрехт. Член е на два творчески съюза. Автор е на следните книги: „Мокър етюд“, „Огледало“, „Повикан миг“, „Няма да има сбогуване“, „В пъпа на луната“ (двуезична), „История на заболяването“, „Голямото сомбреро“.
Росица Попчева:
„В Изложбата „Вдъхновения“ за всяка моя картина има специално написан стих от изключително талантливата поетеса на Стара Загора -Виолета Бончева. С нея не сме говорили предварително за картините, дори не знаеше заглавията. Получи се някакво страхотно пасване, магия…а дори не сме се виждали ,работим по Интернет….Ще се радвам да оцените това невероятно партньорство!
В по ранния ми етап влияние върху творчеството ми оказваше националния текстил и шевицата. Пречупени през авторското виждане за дадена художествена творба , те заживяваха по един нов съвременен начин. В някой от картините ми се вмъкваше дантела , която се преплита с цялостната композиция на маслената живопис. Освен тези декоративни препратки в картините ми се вълнувам и от чисто живописните похвати, който са застъпени в тази изложба. Понякога топлите земни цветове преминават в нежно сините , друг път виждаме пъстротата на шарената черга . Имам афинитет към работата със сухия пастел, с него може да се постигне онази мекота на планината , която е характерна за Родопския пейзаж.В последните ми работи може да се открие повече абстрактност,която хармонизира с нежността на цвета и личното ми отношение към определена тема. И независимо от по съвременният ми начин на разработване на даден сюжет се стремя елемента на българското да не изчезва.
Мисълта за отдавна измислени неща , станали дълбоко философски категории , дават тласък на творчеството ми , което в основата си е стъпило на древността на българските традиции и колорита на българската природа . „
