Стара Загора: „Д-р Неделчо Тотев: Допълнителното финансиране на болниците е по неясни критерии”, е водещо заглавие във вестник “Старозагорски новини”. “Критериите на допълнителното финансиране на болниците, за които правителството отдели 6 милиона лева, всъщност са неясни, или както по традиция се прави у нас – на принципа на шуробаджанащината.
Ще изразя своето несъгласие пред Парламентарната комисия по здравеопазване още тази седмица. Там ще представя и визията на Сдружението на общинските болници за развитие на здравеопазването”. Това заяви за медията ни д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението и управител на болницата в Чирпан. Посочените 51 болниците в списъка (изготвен от Националното сдружение на общините и представен в МЗ) отговарят на няколко критерия: отдалеченост над 50 км и над 70 км от областната болница на повече от 40% от населените места в региона, пенсионерите да са над средния процент за страната (през 2012 г. той е 23.8 на сто), както и по-висока от средната безработица, т.е. над 12.3%“. Според този списък, на критериите отговарят две общински болници от Старозагорска област – тези в Казанлък и Гълъбово. Д-р Тотев е категоричен, че от юни м.г. не е била искана информация от управляваната от него болница по отношение на предварително посочените критерии за финансиране. На 21 февруари той е представил своите писмени аргументи, според които общинската болница в Чирпан покрива критериите и трябва да влезе във въпросния списък, но това и до момента не се е случило. „Подборът е преднамерен. Населението на общината, което е около 35-36 хиляди жители, трябва да бъде равнопоставено с останалите. Критериите – да са еднакви за всички. Прегледах някои подадени документи, в които откривам откровени лъжи, за да се получат субсидии“, твърди д-р Тотев. Близо 1.4 млн. българи пътуват над 50 километра до най-близката окръжна болница. Има хора, на които се налага да пропътуват и повече от 70 км. Това става ясно от документи на Националното сдружение на общините. Само през миналата година организацията е изготвила три различни списъка, в които посочва кои лечебни заведения обслужват хора от отдалечени и труднодостъпни райони и ги е предложила на Министерството на здравеопазването за допълнително финансиране. Практиката да се дават допълнителни пари на болници в отдалечени и рискови райони съществуваше до 2009 година, когато беше прекратена. От тази година тя се възстановява отново, но още преди да е стартирала, вече има съмнения за подбора им, какъвто е случаят в Чирпан. “Ултиматумът на ДКЕВР даде резултат”, е друг акцент от вестника. Вчера ЕVN Eлектpоснабдяване приведе половината от исканата сума. EVN България Електроснабдяване вчера е привело към сметката на Националната електрическа компания (НЕК) 32 млн. лв. Това се е случило няколко часа преди изтичането на крайния срок, който ДКЕВР даде на трите ЕРП-та за разплащане с НЕК, преди да стартира процедура за отнемане на лиценза им. От EVN България Електроснабдяване обаче уточниха, че това е просто кредит, който отстъпват на държавата. От там твърдят, че това не са парите, за които са обвинени, че дължат на НЕК, които според министър Стойнев са в размер на 64 млн.лв. “Една година след като EVN България Електроснабдяване постави въпроса за сериозния недостиг и недофинансиране, които съществуват в енергийната система, дискусията от последните дни потвърди по категоричен начин това становище. За последната една година проблемът не само не беше решен, но напротив – продължи да се задълбочава”, се казва в становището на дружеството, което вчера беше изпратено до “Старозагорски новини”. От EVN България уточняват, че досега са изпратили общо 105 писмени сигнала до държавните институции за ситуацията в енергийния сектор, 51 от които до ДКЕВР, 20 до МИЕ и т.н., но до момента не са получили отговор. От дружеството твърдят, че не те дължат пари на държавата, а държавата дължи пари на тях. И подчертават, че към момента НЕК им дължи 144 млн. лв. за закупуване на ел.енергия по преференциални цени от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). От EVN България Електроснабдяване признаха, че в края на миналата година, точно заради зелената енергия, която се оказа ябълката на раздора, те са прихванали (спрели) част от плащанията към НЕК – 104 млн. лв. Категорични са обаче, че това е способ за погасяване на взаимно дължими парични вземания. “До този момент EVN България Електроснабдяване не разполага с информация, че НЕК е предявила пред компетентен съд своите претенции към компанията ни. Ето защо EVN България Електроснабдяване не приема обвиненията, че дестабилизира енергийната система и е заплаха за националната сигурност. Дружеството ни вече двадесет месеца финансира енергийната система за своя сметка, без яснота докога ще продължи това. Това са разходи, които не зависят от това кой е собственик или кой притежава лицензията за дейността по снабдяване с електрическа енергия. Те ще продължат да съществуват, както и необходимостта от намиране на експертно решение”, се казва още в становището им. От EVN България смятат, че кризата в българската енергетика може да бъде преодоляна единствено и само чрез нови правила в системата. “Председателите на общински съвети настояват: Държавата да отделя по-големи суми за своите дейности в общините”, е друго водещо заглавие от вестника. 12-oто общо събрание на Асоциацията на председателите на общински съвети се проведе в края на миналата седмица в Пловдив. “Основните направления, по които дебатирахме, бяха търсене на нови държавни политики в областта на здравеопазването, на културата и образованието – сподели Емил Христов, председател на Общинския съвет в Стара Загора. – Общините дават големи суми от бюджета си за издръжка на държавни дейности. В същото време общинските болници навсякъде са пред фалит. В културните институти разходните стандарти са много ниски. Аргументирах се със състоянието на Регионалния исторически музей и Регионална библиотека “Захарий Княжески”. Не може Постоянната комисия за местно самоуправление и регионална политика към Народното събрание да не взема никакво отношение по горещия казус. Ще търсим подкрепата на председателите на комисии по тези и други тревожни въпроси”. По някои от темите ще се проведе изнесено заседание, вероятно в Стара Загора. 197 са председателите на общински съвети, действителни членове на Асоциацията. На форума са приети отчетът за извършеното през 2013 г. и бюджетът за 2014 г. Официални гости са били 5-има народни представители – Борислав Гуцанов (БСП), председател на ПК по регионална политика и местно самоуправление в Народното събрание, бивш председател на Общински съвет – Варна, и бивш председател на Асоциацията. Останалите са: Йорданка Колева, Тодор Радулов, Корнелия Маринова и Николай Апостолов – последните двама бивши председатели съответно на Ловеч и на Варна. Борислав Гуцанов е приет за почетен председател на Асоциацията.
