„Проф. Петрана Чакърова в качеството си на изпълнителен директор на МБАЛ „Проф. д-р. Стоян Киркович“ си позволи да сподели невярна и подвеждаща информация по отношение на представляваната от мен фирма. Твърдението на проф. Чакърова, че фирма „Лорив“ ЕООД е на д-р Желев не отговаря на истината.
Фирма „Лорив“ ЕООД няма никаква свързаност с д-р Желев и не е имала такава никога през годините“. Това се казва в информация, разпространена до медиите от инж. Лора Топалова, управител на фирмата.
Цената на услугата цитирана от проф. Чакърова, а именно 2.24 лв./кг. не фигурира в никакъв договор или платежен документ и не отговаря на реалната цена на услугата, която е 1,09 лв./кг. или 1,15 лв./кг. по двата договора със съответните дружества от преди решението за сливане на МБАЛ „Проф. д-р. Стоян Киркович“ и „УМБАЛ Стара Загора“ ЕАД ,Стара Загора.
Не отговаря на истината и твърдението на изпълнителния директор на болницата, че при встъпването й в длъжност през септември 2013 г. е заварила вече сключен тригодишен договор с фирмата. Последният договор между дружествата е от 29.10.2008 г. Сключен е на базата на проведена процедура по ЗОП и бе изтекъл през 2011 г., след което бе обявена нова процедура по ЗОП за избор на доставчик на услугата, на която отново представляваната от мен фирма бе класирана на първо място, но проф. Чакърова отказа да подпише договор. Към сегашният момент „Лорив“ ЕООД продължава да изпълнява услугата коректно и отговорно без подписан договор, се казва още в писмото.
Освен горепосочените неистини искам да подчертая, че задълженията на МБАЛ „Проф. д-р. Стоян Киркович“ към фирма „Лорив“ за „извършване на услугата дезинфекция, химиотермодезинфекция, изпиране и гладене на болнично бельо, инфектирано бельо, болничен постелъчен инвентар и работно облекло“ възлизат на 480 770.36 лв. ( за периода от 12.09.2011 г до 30.04.2014 г.), което е крайно некоректно да се използва като аргумент за лошото финансово състояние на болницата, чиито задължения надвишават 21 млн. лева по думите на нейния управител.
Проф. Чакърова системно отказва каквато и да е комуникация с фирмата, не отговаря на никакви писмени покани и писма, включително и за разсрочване на задълженията, което ме оставя с убеждението, че не се търси път за справяне с проблемите, а напротив, в следствие на което бях принудена да потърся правата си по съдебен ред.
