На 19 януари ни напусна бързо и неочаквано големият художник-сценограф, главен художник на Държавна опера-Стара Загора Димо Костадинов! Благ, топъл, добронамерен, скромен, естет, изпълнен със заразяващо творческо вдъхновение и огромна любов към всичко, което прави! Професионалният път на Димо Костадинов е свързан с Българската национална телевизия, където работи повече от 30 години – първоначално е художник проектант, а след това – главен художник. Винаги е твърдял, че е човек, който е сбъднал мечтата си – да бъде театрален художник.
Изцяло отдаден на работата си, той нямаше време за хоби, нямаше време и за разходки из София. Твърдеше, че любимото му място е било телевизията. А сред предаванията фаворити – телевизионният театър, детските предавания… Правил е и опери, оперети, мюзикъли, новогодишни програми, филми, сериали, „Златният Орфей“…
Категоричен бе, че какъвто и проект да му предложат, ще го направи с удоволствие, като за първи път.
Такъв беше Димо и като главен художник на Старозагорската опера. Талантливият художник умееше с лекота да претвори и да адаптира сценичното пространство без значение дали спектакълът е в малката зала за „опера за бебета”, сцената на Старозагорската опера или на открития Античен форум. През годините в Старозагорската опера той направи сценографиите на редица спектакли – оперетата „Хубавата Елена“ на Античния Форум /2003 г./ с режисьор Хачо Бояджиев, операта „Норма“ на Античния форум /2006 г./ с режисьор проф.Светлозар Донев, мюзикълите „Мечо Пух“ /2007 г./ – режисьор Стефан Донев, „Патиланци“ от Александър Йосифов /2005/, режисьор Стефан Донев, „Американски уикенд“ от Александър Йосифов /2003 г./ – режисьор Росица Костова, „Лелята на Чарли“ /2008 г./ режисьор Николай Априлов, „Приказка за калпаците“ /2010 г./ режисьор Стефан Донев и др.
Неговата последна впечатляваща изява в Старозагорската опера бе сценографията на операта „Лучия ди Ламермур” /с режисьор Огнян Драганов/ – модерна, ефектна, функционална.
„През декември той тръгна да се качва по ажурните стъпала от сценографията на операта, която извая сякаш като за последно – „Лучия ди Ламермур“. И ето – стигна в онзи, красивият свят, който е населяван /казват/ със светлина и доброта. До край предаваше от сцената посланията на Изкуството на един художествен език, който всички бързо разбират . Научи много млади хора да говорят този език. Създаде Непреходност. Операта загуби своя добър белокос дух, който правеше малките си и големи чудеса на сцената и зад нея – невидим, а толкова зрим.Обичаме те, Димо!“ – написаха за последно сбогом колегите от Държавна опера-Стара Загора.
