Политици, учени, представители на енергийния сектор, синдикални организации, граждански и бизнес обединения се събраха в Стара Загора на дискусионния форум „Предизвикателствата пред българската енергетика“. Основна тема на срещата беше бъдещето на комплекс „Марица-изток“, енергийният преход и значението на въглищната енергетика за националната сигурност на България.
Форумът беше домакинстван от Община Стара Загора. Участниците се обединиха около позицията, че решенията за бъдещето на комплекса не могат да бъдат вземани прибързано, без дългосрочна стратегия и без гаранции за енергийната сигурност на страната, както и за поминъка на десетки хиляди български семейства.
Община Стара Загора: Декарбонизацията не трябва да означава ликвидация
Форумът беше открит от заместник-кмета на Стара Загора Радостин Танев, който по-късно участва и в един от дискусионните панели. В изложението си той подчерта, че общината не приема декарбонизацията като синоним на ликвидация на въглищния регион.
„Община Стара Загора се бори до последно с всичко необходимо срещу всички, които смятат, че комплексът трябва да бъде затворен максимално бързо“, заяви Танев.
Той акцентира върху усилията на местната власт за привличане на нови инвестиции и развитие на индустриалната зона като част от подготовката на региона за бъдещите икономически предизвикателства. По думите му само през 2025 г. са привлечени инвестиции за около 255 млн. лева, а за последните четири години общият размер на инвестициите надхвърля 800 млн. лева.
„Стара Загора няма да бъде място за евтина работна ръка. Нашата цел е да привличаме инвеститори, които създават добре платени работни места и търсят висококвалифицирани специалисти“, посочи още Танев.
Депутати настояха за широк обществен и експертен дебат
Народните представители, участвали във форума, акцентираха върху необходимостта всички решения за бъдещето на „Марица-изток“ да бъдат вземани след широк обществен и експертен дебат.
По време на дискусията беше коментирана и обявената от министъра на енергетиката Ива Петрова концепция за бъдещето на комплекса. Ден преди форума министърът съобщи, че в изпълнение на ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост се предвижда „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ да бъдат отделени от структурата на Българския енергиен холдинг и включени в ново държавно предприятие.
По думите ѝ това не е просто административна реформа, а част от цялостна интегрирана концепция за бъдещото развитие на комплекса. Тя подчерта, че „Марица-изток“ е от изключително значение за енергийната и икономическата сигурност на страната, а към реформата ще бъдат разработени бизнес, финансов и инвестиционен план, съгласувани със синдикалните организации и държавните институции.
Министър Петрова определи бъдещето на комплекса като стратегически въпрос за България, който трябва да бъде решен така, че да се гарантират енергийната сигурност, конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на региона.
Енергийният преход и въпросът за националната сигурност
Сред най-категоричните позиции по време на форума беше тази на изпълнителния директор на „Брикел“ Янилин Павлов. Според него преходът трябва да бъде безболезнен за българското общество и без риск за националната сигурност.
„Без комплекс „Марица-изток“ няма енергетика в България“, заяви той.
Павлов посочи, че държавата все още не е представила ясна и дългосрочна енергийна стратегия, а липсата на такава създава несигурност както за бизнеса, така и за работещите в сектора.
„Ако искаме енергийна сигурност и стабилност, трябва да има ясна визия. Това е най-важното, което трябва да се случи“, допълни той.
„Мини Марица-изток“: Решенията трябва да се базират на реални данни
Изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“ Тодор Тодоров обърна внимание върху историческата роля на комплекса и необходимостта бъдещите решения да се основават на реални данни и професионални анализи.
„Ние не градим представата за утре на база усещания. Ние градим представата за утре на база математика, ясни формули и реални данни“, заяви Тодоров.
Той напомни, че през следващата година „Мини Марица-изток“ ще отбележи 75 години от създаването си.
„Това не е просто трудов колектив. Това е система, която гарантира поминъка на хиляди семейства и подпомага стабилността на редица обществени системи“, посочи още той.
Експерти предупредиха за рискове пред електроенергийната система
Особен интерес предизвикаха експертните доклади на проф. д-р инж. Иван Марков и проф. д-р инж. Валентин Колев, които представиха технически анализи за ролята на комплекса в електроенергийната система на страната.
Проф. Марков предупреди, че преждевременното извеждане от експлоатация на въглищните мощности може да доведе до сериозни последици за енергийния баланс на България.
„Енергийният комплекс „Марица-изток“ не пречи на никого, а е потребен на всички. Той е национално богатство и гаранция за енергийната ни сигурност и независимост. Длъжни сме да го съхраним“, заяви той.
Според него България се нуждае от дългосрочна енергийна стратегия поне до 2050 година и от широк обществен консенсус за бъдещето на сектора.
Проф. Валентин Колев представи анализ на състоянието на електропреносната система и обърна внимание на проблема с намаляващата системна инерция вследствие на нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници.
„Енергийната сигурност не е само икономически, а и национален въпрос“, подчерта той.
Проф. Колев предупреди, че прибързаното извеждане на базови мощности крие риск за стабилността на националната електроенергийна система и може да доведе до сериозни технически затруднения в бъдеще.
Призив за балансиран енергиен микс
Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов заяви, че България се нуждае от реална енергийна диверсификация и балансиран енергиен микс.
„Диверсификацията означава добавяне на алтернативи, а не изключване на съществуващи енергийни източници“, посочи Павлов.
Според него страната трябва да защитава националните си интереси и да съхрани всички налични енергийни ресурси като част от дългосрочната си стратегия за развитие.
В дискусията участваха още представители на синдикалните организации, експерти от енергийния сектор, граждански организации и местната власт. Те също изразиха позиция в подкрепа на запазването на комплекса като стратегически елемент от българската енергетика.
Участниците поискаха стратегия до 2050 година
Форумът завърши с общото разбиране, че бъдещето на „Марица-изток“ не може да бъде решавано на парче и под натиска на краткосрочни политически решения.
Участниците се обединиха около необходимостта България да изработи дългосрочна национална енергийна стратегия с хоризонт поне до 2050 година. Според тях тя трябва да гарантира едновременно енергийна сигурност, конкурентоспособна икономика, устойчиво развитие на регионите и справедлив преход за хората, работещи в енергийния сектор.
