Стара Загора почете паметта на хилядите православни християни, загинали при опожаряването на града и Старозагорското клане през 1877 година. Възпоменателните прояви на 19 юли събраха представители на местната власт и граждани.
С решение на Общинския съвет от 2008 г. датата 19 юли е обявена за Ден за възпоменание на жертвите на трагичните събития от лятото на 1877 година.
Възпоменателният ден започна с вечерно богослужение в храм „Света Троица“. Службата беше отслужена от Негово Преосвещенство Маркианополския епископ Богослов в съслужение със старозагорски свещеници.
След богослужението литийно шествие премина до Мавзолей-костница „19 юлий 1877“. Там беше отслужена заупокойна молитва за всички, които не дочакаха свободата, но останаха завинаги част от историята и националната памет на България.
В словото си Маркианополският епископ Богослов призова да бъде съхранена паметта за невинните жертви и мъченици, загинали при опожаряването на Стара Загора. Той подчерта, че тяхната саможертва остава свидетелство за непоколебима вяра, духовна сила и любов към ближния.
По думите му паметта за жертвите напомня колко ценни са мирът, човешкото достойнство и християнските ценности.
Сред присъстващите бяха заместник-кметът на Община Стара Загора Милена Желева, началникът на отдел „Култура“ Диана Атанасова, главният експерт в отдела Диана Михайлова и граждани.
Сто четиридесет и девет години след трагичните събития Стара Загора продължава да пази паметта за своите невинни жертви и да разказва историята им – като дълг към миналото и завет към бъдещите поколения.
Един от най-трагичните моменти в историята на Стара Загора
След героичната битка при Стара Загора българските опълченци и войниците на генерал Йосиф Гурко се изправят срещу многократно превъзхождащ ги противник. Освободителните войски са принудени да се оттеглят към връх Свети Никола в Шипченския проход, а османските части завземат града.
При навлизането на войските на Сюлейман паша в Ески Заара, както тогава се нарича Стара Загора, населението на града е около 25 500 души. По историческите данни 14 500 българи от града и селата южно от него са избити. Други 10 000 души, предимно млади мъже, девойки и жени, са отвлечени и продадени на пазарите за роби в Османската империя.
Значителен брой българи са убити и в старозагорските села, както и по пътищата, докато се опитват да достигнат града или да избягат от настъпващите войски.
Само в църквата „Света Троица“ са избити 2500 души. Убити са и българите, потърсили убежище в храмовете „Света Богородица“ и „Свети Николай“. Църквите са обстрелвани с артилерия и опожарени.
Старозагорското клане остава един от най-трагичните моменти в българската история в навечерието на Освобождението. Градът е изгорен до основи и обезлюден.
Малкото оцелели намират спасение в Северна България, където остават до пролетта на 1878 година. Много от тях никога повече не се завръщат в Стара Загора. След опустошението дори съвременници на събитията смятат, че на това място повече няма да съществува град.
Поклон пред паметта на жертвите.
