Както опозицията твърди, изборите тази година са от решаващо значение. Те ще покажат на какво положение са управляващите и колко народа е доволен от тях. Това е вярно, но също така, аз забелязвам и нещо друго. Не знам за вас, но на мен голямо впечатление ми направиха начина по които се водиха предизборните кампании на няколко от партиите смятащи се за ‘голяма работа.
Ще започна с Ред законност и справедливост (РЗС). На скоро те имаха митинг в София, който по една или друга причина успях да видя. Въпреки голямата организация която се бяха постарали да направят – имаше автобуси от други градове които да извозват всички желаещи да участват в митинга, на площада зад Народното събрание имаше не повече от 200 – 250 човека, които буквално си ги бяха изсмукали от пръстите. По това което наблюдавам, РЗС са една от партиите които пръскат страшно много пари за кампании и реклами, а на практика имат супер малко привърженици. Чудно ми е от къде имат толкова пари за пръскане. То не бяха билбордове, не бяха реклами и какви ли още не медийни изяви. И в крайна сметка до толкова са изпаднали в безпомощност, че единственият им изход е да основат предизборната си кампания на гърба на друга политическа партия – ГЕРБ, с идеята, че всички които не харесват ГЕРБ евентуално биха гласували за РЗС – врагът на моя враг е мой приятел. Толкова са я закъсали горките, че се опитват да привлекат избиратели не с това какво биха те направили за народа, е да ще направят нова конституция – нещо което никога няма да стане, а като се опитват да смъкнат рейтинга на останалите политически партии и така да спечелят симпатизанти. Просто е жалко, вместо стандарта и критериите да се покачват, тези хора са опитват да го снижат само и само да се доберат до властта.
Други пък от своя страна, в страха си че и този път ще се провалят и че никой вече не ги иска си издигнаха кандидата за вицепрезидент по-високо от самия кандидат за президент. Господата от БСП плюха, плюха, плюха правителството при все че ако те управляваха сега по времето на икономическата криза, сигурно и ние щяхме да сме като Гърция, и вече няма какво друго да направят освен да сложат за вицепрезидент човек чиято филмова кариера е в пъти по-добра и известна от политическата. Някои ще кажат, че Стефан Данаилов е политик и до някъде ще са прави, да той беше министър на културата по време на кабинета на Станишев и какво от това? Неговият мандат премина с нищо запомнящо се и съм сигурен, че дори повечето хора са забравили, че някога е бил министър. И сега какво? Ами гласят го за вицепрезидент. От къде на къде? Е, всяка партия сама избира кандидатите си и когато вече нямаш какво да предложиш на хората, предлагаш им филмови звезди за управници! Жалка картинка. И все пак това е хитър ход от страна на БСП, или поне те си мислят така. Понеже мнозинството от техния електорат са възрастни хора, които са израснали с филмите на Стефан Данаилов и много биха му се зарадвали да бъде вицепрезидент, уви аз съм млад човек и филмите които съм гледал с него се броят на пръстите на едната ми ръка. Но дори и да не беше така, пак не бих гласувал за филмов актьор да ми бъде вицепрезидент.
Призовавам всички млади хора да отидат и да гласуват за да не се оплакват после, че БСП или ДПС ги управляват!
Определено, избори 2011 ще бъдат интересни и ключови за някои политически партии.
Автор: Румен Георгиев
