С хляб, мед и фолклорен танц в изпълнение на ДЮТС „Гергьовден” с художествен ръководител Димитър Михнев посрещнаха гостите от Босилеград в радневската галерия. „Тази година Международният Великденски фестивал стана на 18.
Вече сме пълнолетни, а тази експозиция е най-добрият начин да отбележим празника”, така основателят и организатор на проявата, която събира деца от различни държави на Балканите всяка година, Александър Димитров се обърна към присъстващите по време на откриването на изложбата в радневската галерия. От таблата, разположени в залата за експозиции, греят усмихнати детски лица. Проявата може да се проследи от нейното начало до днес. Идеята възниква спонтанно. Александър Димитров решава, че е възможно да превърне боренето с яйца по Великден в празник, който събира и обединява. От този момент започва реализацията, в която се включват семейството му и приятелите. Така Босилеград се превръща в център на детските усмивки и в място, на което дори по време на бомбардировките над Белград през 1999 г. царят мир, хармония и красота. „Няма по-голям празник за нас, православните християни, от Великден. Затова и на този ден всички сме щастливи и празнуваме. Всеки участва в организацията и в този смисъл тя е общо дело”, каза още г-н Димитров. Таблата, посветени на фестивала, показват неговото развитие в годините и разказват за децата, които участват. „Всяка идея, която се осъществява, е добра, но тя не би била възможна без финансова подкрепа”, каза още босилеградчанинът. Затова той благодари на ръководството на Мини „Марица-изток” и ТЕЦ 2 за подкрепата през тези години. Знак за това беше и почетният знак на фестивала, който връчи на заместник-изпълнителния директор на въгледобивното дружество Стефан Танев и на финансовия директор на ТЕЦ 2 Боян Боев. От своя страна директорът на СОУ „Гео Милев” Иван Пейчев заяви, че от 8 години техни възпитаници са редовни участници в празника и за тях това е невероятна емоция и преживяване. Българските традиции и обичаи оживяват през трите фестивални дни и зареждат всички с общия дух на патриотизма. Освен за този форум, организаторите на изложбата, която обиколи няколко български градове, са се погрижили и за възможността зрителят да научи нещо повече за Босилеград. Пред погледа ни оживяват духовните крепости – църквите. В района няма село без храм. Една част от тях са от Средновековието, други от Възраждането. Както казват инициаторите, независимо от всички препятствия, те винаги се възраждат като Феникс. Специално внимание е отделено на обичаите и традициите, на начина, по който е изглеждал Босилеград в миналото, но и в настоящето. От старите снимки ни се усмихват лицата на мъже и жени, съхранили достойнството си на българи, независимо от трагичните обстоятелства на историята. В този раздел може да видите и снимка, която показва посещението в града през 1942 г. на спасителя на евреите Димитър Пешев. Отдадено е нужното и на двама босилеградчани, дали много за родината, но и за правата на людете от Западните покрайнини. Емануил Попдимитров е писател, поет, художник, преподавател в Софийския университет, философ. Той посвещава живота си на съхраняването на българщината в тези краища. Особени заслуги за града и целия район има и краеведът и историограф Йордан Захариев, автор на уникалния труд „Кюстендилското краище”. „Тази книга е най-важният писмен документ, с който ние отстояваме корените си”, категоричен беше г-н Димитров, който изрази съжаление, че до момента Босилеград не е показал подобаващо почитта и уважението си към тези големи българи. Не на последно място е запечатана на фотографии и фермата „Осмият ден”, разположена в Белут. Място, където посетителят се връща години назад и вижда начина на живот на предшествениците ни. Памет за миналото, без която, както споделя и Александър Димитров, е невъзможно да има бъдеще.
Гергана Петрова
Вестник „Раднево днес“
