На 25 декември християнският свят ще отбележи един от най-големите църковни празници – Рождество Христово (Коледа), на който се чества рождението на Божия син – Исус Христос.
В традиционния български календар в навечерието на Рождество се празнува Бъдни вечер. На този ден семейството се събира в очакване на раждането на Христос. Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството. Според библейското предание на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник“, „светец“ или „харман“. Той е замесен с „мълчана вода“ от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай“, който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
В народния календар Рождество Христово започва в полунощ с обичая коледуване. В него участват само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима. Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.
На 24 декември имен ден празнуват всички, които носят името Евгени (означава – благороден), Евгения, Жени, Жечка, Благородна, Бистра, Божин, Божана.
Именници на 25 декември са Емануил, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Христо, Христина.
Към коледните празници се числи и Стефановден – 27 декември. Празникът е посветен на първомъченика на християнската църква архидякон Стефан.
Със Стефановден завършват Коледните празници.
