Сдружение „Самаряни“ изразява подкрепя протеста на социалните работници от Дирекциите „Социално подпомагане“ в цялата страна като споделя своята съпричасност към спешната нужда от развитието на тази динамична и прогресираща професия.
В Сдружението работят 17 социални работници, които подкрепят ежедневно деца, изоставени от родителите си; деца с противообществени прояви, деца с проблеми в развитието; деца, настанени в приемни семейства; деца, живеещи в семейства в процес на разпад; осиновени деца; деца, жертви на насилие или въвлечени в трафик; и семействата на всички тези деца.
Необходимостта от качествено подготвени специалисти, които да работят с уязвимите деца и техните семейства, е огромна. За съжаление социалният работник остава на дъното на помагащите професии и е приравнен като заплащане към нискоквалифицираните и помощни професии. Това е не само обидно от страна на държавата, но и изпраща послание към цялото общество, в което се обезценяват усилията и висококвалифицираният труд на тези специалисти? Често се отчитат загубите за цялото общество от стачките на различни професионални групи, нека тогава се замислим и какво би се случило, ако всички социални работници в България спрат работа?…
Социалната работа е имала и продължава да има значителен принос за хора, групи и общности като подпомага социалното благополучие, подкрепя и предпазва уязвимите. Обществените очаквания към социалните работници все повече се повишават, поради големите трудности в социалната сфера, пред които сме изправени всички. За съжаление професията все още не получава достатъчно признание от широката общественост.
Наред с постиженията на тези специалисти се забелязват и тенденции, които будят тревога и изискват незабавни действия от страна на общността на социалните работници и държавните институции. Тези тенденции са свързани с:
• размиване границите на професионални компетентности;
• не се припознава социалната работа като професия със собствена идентичност;
• недостиг на квалифицирани социални работници;
• растеж на пара-професиите;
• висок процент на напускащите професионална сфера на социална работа;
• изключително ниско възнаграждение;
• намаляване на ресурсите, необходими за ефективно практикуване на социалната работа.
