Спасителният център за диви животни започва нова инициатива, озаглавена „Запознайте се с….“. В началото на всеки месец от там ще представят пациент на центъра.
„Идеята ни е да ви покажем отблизо тези, включени в осиновителната програма, за които Спасителния център на Зелени Балкани се е превърнал във втори дом. Освен със съдбата на отделните индивиди, ще се опитаме да ви разкажем за вида, като цяло, предизвикателствата за неговото оцеляване в природата, свързани с човешката дейност, като и ще ви разкрием удивителни, прекрасни и далеч не толкова популярни факти“, обясниха целите на програмата от Центъра.
Първият участник в инициативата е бухалът.
ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С…..БУХАЛА
Решихме месец октомври да е месец на бухалите в Центъра, и с тях да започнем нашата кампания, като реверанс към тези удивителни животни. Две от тях живеят тук вече 14 години.
Първият дом на въпросната двойка е софийския зоопарк, откъдето през далечната 1998 годна са транспортирани в Центъра. Всяка година изпод нежните грижи на всеотдайните родители израстват едно до две малки, които превърнали се в красиви силни бухали освобождаваме в природата.
Друг представител на тези красиви птици наднича зад една от клетките на посетителския кът в Центъра. Той е при нас от близо две години. Неизвестна е причината за неговата почти пълна слепота. Можем само да се досещаме за десетките възможни причини, давели го до това състояние. Сега, скрит в своята хралупа, той посреща и изпраща гостите на Центъра, удивлявайки всички с красотата и величието си.
Много може да се говори за бухалите. Редица факти са известни, и редица неизвестни. Първото обаче, и най-основно е, че бухалите не живеят в населените места. Лятото, когато е бумът на пациенти в Центъра, много често получаваме сигнали за намерен „бухал“ в градинката пред блока, или парка наблизо. Това са горски ушати сови, които много хора, заради сходния им външен вид, бъркат с бухал. Виждайки на живо бухал, обаче, няма да го объркате никога вече, най-малката, защото е десет пъти по-голям от совата….
По-важното е обаче да осъзнаем, как човекът, с неговата дейност може да навреди на тези изключителни същества.
Изсичането на старите гори и унищожаването на местообитанията са сред основните предизвикателства за оцеляването на вида, лишавайки го от дом и храна.
Друг проблем, който напоследък установихме, с поставянето на предаватели и следенето на освободените от Центъра птици, e електропреносната мрежа, и по-конкретно необезопасените електрически стълбове, на които птиците кацат и умират от токов удар.
Не малко са и инцидентите с превозни средства, които раняват или направо убиват прелитащите над пътя птици. Колкото и странно да звучи не са рядкост и блъснатите от влак птици, сред които и бухали.
Като прибавим към всичко това отровите, бракониерите, пожарите в гората, да се чуди човек този вид как все още оцелява.
