Петко Киряков Калоянов, известен като капитан Петко войвода, е български революционер и борец за правата на обикновените хора, роден на 6 декември 1844 година в село Доганхисар (днес Есими), което се намира в Беломорска Тракия и според Ньойския договор остава на територията на Гърция.
Младият Петко се научава да чете и пише в родното си село. Семейството му е многобройно и се ползва с известен авторитет в околността. Първите революционни опити на младежа датират от 1861 година, когато той събира малка чета и извършва няколко нападения срещу турци в околностите на родното си село. Действията му са провокирани от убийството на един от братята му.
През 1863-а Петко е заловен от турските власти, но успява да избяга и продължава да тормози потисниците с четата си. На следващата година младият хайдутин заминава за Атина, където известно време слуша лекции във Военното училище. След престоя си в Гърция той отпътува за Италия, където през 1866 година се среща с Джузепе Гарибалди и му помага да сформира прочутата си Гарибалдийска дружина, която взема участие в Критското въстание и има в състава си 220 италианци и 67 българи.
По време на бунта на остров Крит Петко Калоянов получава правото да ръководи малък отряд и за кратко време си спечелва уважението на всички, тъй като осъществява редица дръзки нападения и се проявява като смел и талантлив военачалник. Именно по това време той получава и прозвището „капитан“.
След края на Критското въстание Петко Калоянов предприема продължително пътуване, като посещава Египет, Франция и Италия. Когато се завръща, той се установява в Атина, откъдето изпраща призиви към сънародниците си да се вдигнат на всеобща борба за освобождение.
През 1869 година Капитан Петко войвода организира чета, с която започва да действа в Родопите, борейки се за освобождаване на планината от турците. Дружината му става страшилище за османските власти, а местните българи намират в нея опора и защита.
След началото на Руско-турската освободителна война Капитан Петко войвода включва отряда си в опълчението и отново проявява смелостта и военачалническия си талант. Когато България получава свободата си, бившият хайдутин се установява във Варна, където се жени.
През 1896 година той е един от учредителите на патриотическата организация „Странджа“, която се бори за правата на българите, останали извън пределите на родината. Капитан Петко участва и в създаването на клон на Демократическата партия във Варна. Той прекарва в морския град последните 20 години от живота си.
Капитан Петко войвода умира през 1900 година на 56-годишна възраст.
