Случилото се в последните дни в Стара Загора за пореден път потвърди тезата, че у нас в повечето случаи нещата са или бели, или черни. Средно положение няма. За почти целия град Живко Тодоров е герой. Похвалите валят една след друга, подкрепата – също. Той е бялата лястовица на надеждата, политикът с характер, смелия мъж, който върна вярата в държавността. Ако не ви стига, погледнете социалните мрежи – определения колкото искаш, все създаващи светъл образ.
Срещу него обаче глас надигат правозащитните организации. И ромските партии. Без да се вгледат в детайлите, те са също толкова крайни, колкото онези с похвалите.
А всъщност истината е простичка и е по средата – кметът на Стара Загора просто си свърши добре работата. Премахването на незаконни постройки е като ремонта на улиците, водопроводната мрежа, училищата, детските градини.
Нищо изключително, просто спазване на закона (на който всеки един кмет е символ!) и етап от оправянето на дворчето ни, от което толкова се нуждаем, за да заприличаме и на практика, а не само на теория на европейска страна.
В нормалните страни на никой подобно действие нямаше да му направи впечатление. И нямаше да има нужда от жандармерия или полиция…А още по-малко от оправдания и митинги в защита или подкрепа, на какъвто бяхме свидетели и снощи.
Всъщност малцина вероятно са онези, които си дават сметка, че трудното за Живко Тодоров тепърва предстои. Но не заради заплахите за блокада или съд в международни институции.
А защото сега градоначалникът ще трябва да покаже, че събитията в парк „Борова гора“ са просто част от една последователна политика в решаването поредния проблем на Стара Загора. И тя се прилага към всички. Така, както всяка година се ремонтира поредната улица.
Той и хората от екипа му ще трябва да направят и така, че да не избухне бомбата, заложена в предложеното разрешение на проблема на ромите. В социалната мрежа вече се надигат недоволни гласове на хората, живеещи в квартал „Три чучура север“. Те от години са подложени на тормоз от силната музика идваща от „Лозенец“ и не приемат с въодушевление идеята в близост да бъдат настанени още такива семейства.
И не на последно място – без значение нормално или не, но е факт, че в момента кметът на Стара Загора разполага с ресурс, какъвто няма нито един друг политик у нас – доверието на хората. От него зависи дали ще успее да го използва.
