Стара Загора: В края на 2013 година всички, които обичат славния български футболен клуб Берое имат поводи за задоволство. „Зелено-белите” изпращат една прекрасна година от футболния календар. Ще я помнят години напред. Те все още са актуалните носители на две от трите отличия в българския клубен футбол.
Спечелиха купата на страната и суперкупата и това прави годината им повече от специална. А пък верните им фенове, едни от най-добрите в България са щастливи. За огромно съжаление обаче щастието няма да продължи дълго. Доброто настроение и наздравиците ще приключат, а зелено-бялата коледа ще отшуми. А под повърхността на привидното щастие се движи един жесток звяр, който е готов да унищожи всичко постигнато досега.
Най-големия проблем пред клуба е статута.
Ако се върнем две години назад ще си спомним, че Берое стана първият държавен футболен клуб в Европейския съюз. Това се случи по изричното нареждане на бившия самодържец на републиката, който с едно махване на ръката решаваше кардинални проблеми. С едно такова щракване на пръстите на принципа шменти-капели той нареди на държавните „Марици” да поемат издръжката на отбора.
Държавният статут на Берое предизвиква доста коментари, а някои от критиките са повече от злостни. Макар и подобна практика да е непозната в цивилизованите държави на наша земя върши работа. А и при Берое нещата станаха видни, щедра държавна помощ получиха и Левски, и Локомотив Пловдив. И другите също се стараеха да се отъркат у властта.
Лошото е, че типично по български, беройци забравиха за своето достойнство постигано от техните предци и отидоха на крака да благодарят на когото трябва след спечелването на купата. Така да се каже биха чело пред спасителя.
Толкова по котерийните, политически теми. Трябва да се признае, че моделът на Стара Загора е доста интересен. Парите са държавни, но организацията е добра и правилна. И Берое може да се окаже пилотен модел по който да бъдат съживени Пирин, Етър, Дунав, Спартак Плевен. Този модел може да бъде наречен български след време.
Пред Берое се задава .
тежък и неразрешим чисто футболен проблем. Добре конструирания и подреден от Петър Хубчев тим влиза в цикъл в който може за 7 месеца да изиграе само 9 мача. Шансът Берое да се включи в челната седмица е илюзорен. Отпадна и от турнира за купата. Макар и да се бори мъжки и със сърце, Берое извади късата клечка и ще остане на злочестото 8- о място в класирането след края на редовния сезон. А това автоматически означава приключване на сезона още в началото на март. Защото във втората седмица вероятно ще играят само 4 отбора. Чудо ще е ако Любимец, Пирин и Нефтохимик намерят причина да участват в първенството през пролетта. А и да го направят, мачовете вероятно ще бъдат бутафорни. През последните месеци губеха с 5, 6 и 7 гола, през пролетта цифрите може да се удвоят. Резилът не може да бъде избегнат.
Виновен за създалата се ситуация е БФС.
Разделянето на две седмици е напълно неаргументирано, а с оглед на развитието на самото първенство е в тотален ущърб на Берое. Това, което БФС веднага трябва да стори е да промени системата и на пролет Берое да стане осмия отбор от първата плейофна група, като по този начин нищо няма да се измени. Просто няма да има почиващ отбор, а вместо 12 мача в плейофите отборите от челото ще изиграят по 14. Присъствието на Берое обаче ще е от изключителна полза, защото ще играят здраво срещу всички. И първенството ще стане по завързано и интересно.
Ако това не се случи в Стара Загора могат с пълни основания да смятат, че БФС е съсипал отбора. Няма как следващите 7 месеца да се изиграят от Берое с този календар и с тези футболисти. Просто няма логика да се плащат заплатите на толкова състезатели, при положение, че с по малък ресурс Берое ще запази мястото си в елита. Разлика от 12 точки до 11- ия в класирането е невъзможно да бъде стопена, дори и Берое да загуби всичките си мачове във втората фаза от Славия, Локомотив и Черноморец.
Но и това не е всичко. На практика заради решението на БФС Берое ще изчезне от картата на футбола чак до следващия август. Никой няма да се интересува от тях, защото двубоите ще им бъдат протоколни. Няма да бъдат интересни и за телевизиите.
Отборът трябва да се развива.
Берое е сред четирите тима в България, за които може да се твърди, че имат стил на игра. Другите са Лудогорец, Ботев и Черно море. Берое е отборът с най-малко текучество, има играчи които са там повече от 5 години. Вярно е, че стилът на „зелено-белите” е дефанзивен, но е ясен, видим и константен. Умеят да се бранят много добре, а контраатаките им са болезнено опасни за противника. Пресекат ли пас, могат да развият мълниеносни действия в нападение. Това е причината срещу тях да плачат ЦСКА, Левски, Ботев, Лудогорец. Доста фаворити се опариха от особената игра на Берое. На фона на това, което се играе в България, Берое си е висока класа. Може да се сбори във всеки мач. С други думи могат да направят всеки мач интересен. Петър Хубчев може да е чепат и злопаметен, но определено знае поне първите няколко букви от треньорската азбука. А не са много тези, които ги познават. Но и за него предстоят тежки времена. На качествени играчи като Каядо, Христов, Стойчев, Мартинс, Джоман ще им бъде криво да бъдат превърнати във второ качество. И може и да нямат търпение да чакат 7 месеца за да излязат отново на голямата сцена. Рискът, тимът рязко да свали нивото си е огромен. А това прави задачата на Хубчев почти непосилна. Трябва да оправдаем неговата нервност през последните месеци. В едно пространно интервю той много добре акцентира върху проблемите. Лошото е, че не е в неговата компетенция да направи нещо. Приятелите му от групата на „четвъртите в света” май въобще не се интересуват от неговите интереси.
Въобще картината за този голям български клуб е в черни краски. Стигнаха много далеч, а сега заради някакви формалности от новия формат на първенството трябва да се върнат обратно. И то много-много назад. Губещите няма да бъдат само верните фенове на този изключителен клуб, губещи сме всички ние. Затова нещо трябва да се направи! Нищо не пречи в интерес на футбола и интригата, правилника да бъде изменен в движение и да се направи така, че в плейофите отборите да се разделени на първа осмица и втора шестица. Ползите са, че няма да има почиващ отбор, а в същото време ще гледаме още по-оспорвани мачове в първата плейофна група. И може би най-важното – по този начин Берое ще може да продължи да се развива и устремът му няма да бъде спрян.
