„Да съхраним българското“ отбеляза 10 години с празник за 3 март в Стара Загора

Picture of Румен Георгиев
Румен Георгиев
Главен редактор
„Да съхраним българското“ отбеляза 10 години с празник за 3 март в Стара Загора

В навечерието на Националния празник на Република България площадът пред Община Стара Загора се изпълни с българска музика, народни носии и родолюбив дух. Инициативата „Да съхраним българското“, организирана от СУ „Максим Горки“ в партньорство с общинската администрация, отбеляза своята десета годишнина и събра стотици ученици, учители, родители и граждани.

Тазгодишното издание беше посветено и на 148 години от Освобождението на България. Събитието съчета почитта към историческата памет с юбилея на инициативата, поставила началото си преди десетилетие от Училищния ученически парламент към СУ „Максим Горки“ с подкрепата на директора Мариана Пенчева. Днес „Да съхраним българското“ е утвърдена традиция в празничния календар на Стара Загора.

От името на Община Стара Загора участниците поздрави началникът на отдел „Образование и младежки дейности“ Станимира Димитрова, която изрази признателност към ръководството и екипа на училището за постоянството и отдадеността през годините. Тя акцентира върху ролята на подобни инициативи за съхраняването и предаването на българските традиции на младите поколения.

„Днес всички заедно показваме, че българският дух и традиции са живи и ще пребъдат“, заяви Станимира Димитрова.

Празничната програма започна с народна музика и емоционално слово, посветено на значението на Трети март – деня, в който свободата възкръсва след векове изпитания и признателността към героите се превръща в отговорност към бъдещето.

Под звуците на кавал ученици рецитираха откъс от поемата „Хайдути“ на Христо Ботев. В програмата прозвучаха „Слънчице мило мамино“ в изпълнение на Алегра и „Рипни, Калинке“ на ФТШ „Орисия“. Кулминацията настъпи с общоградско хоро, в което се включиха ученици, учители, родители и гости на събитието.

С десет години последователност зад гърба си „Да съхраним българското“ продължава да доказва, че когато училище, институции и общност действат заедно, традицията не е просто спомен, а жива ценност, която се преживява и предава нататък.