Наскоро Градът на липите бе потресен: мъж, който живее от 6 години на семейни начала с любовницата си, от която има две малки дечица, я е намушкал с нож. 35-годишната Петя Господинова е приета в критично състояние в Старозагорската болница и лекарите се борят за живота й. Оперират я. Агресорът Здравко Тотев е задържан за 24 ч. в следствието, но после е пуснат на свобода.
Впоследствие и тежко ранената му спътница в живота е изписана от болницата. Но най-парадоксалното в случая е, че в македонския квартал на Стара Загора, където живее мъжът, едва не усмъртил с нож майката на две от децата си, е започнала подписка в негова защита! Репортер на Блиц издири и успя да открие Здравко Тотев, който се реши да разкрие цялата истина за шокиращата кървава семейна драма, избухнала на 24 януари вечерта.
– Здравко, при теб ме води подписка, която съкварталците ти са започнали да събират в твоя защита. Имаш ли пръст в тази работа?
– Няма как да имам. В този квартал живяхме с Петя на квартира 6 години – откакто сме заедно. Но след случилото се тя се изнесе с децата и в квартирата останах само аз. Всички ме познават. Явно, хората имат очи за всичко…
– Майката на децата ти – Петя, завела ли е дело срещу теб?
– Не зная. Никой не ме е търсил засега, но нищо не се знае…
– Да уточним една подробност: Успях да разбера, че ти нямаш официален брак с нея, но нямаш и развод с предишната си жена. Вярно ли е?
– Да, така е. Нямам официален развод с Красимира – така се нарича законната ми съпруга. И тя живее в Стара Загора. С нея имаме две големи деца – Мария на 22 години и Николай на 17. Бяхме заедно 15 години, но се разделихме.
Влюбих се в Петя и това замъгли съзнанието ми
Имахме семеен бизнес – баща ми, майка ми, семейството ми, имахме сладкарски цех. Петя работеше при нас. Напуснах семейството си и заживяхме с нея на семейни начала. А държах на семейството! Питам се защо го направих тогава и още не мога да си обясня ясно…
– Със скандал ли се разделихте със законната ти съпруга?
– Не. Тя е много кротка жена. Не сме се и разправяли дори! Просто се изнесох един ден. Тя знае за станалото сега с мен и Петя. Виждаме се с Красимира. Дори тя пере дрехите ми, защото нямам пералня. Даде ми някоя и друга чаша, чиния, съдове, тъй като майката и бащата на Петя изнесоха от квартирата ни всичко. Взеха всичко, което сме си купували заедно – колата, печките, хладилника, телевизора, пералнята, покъщнината… Аз си останах в старата ни квартира. Нищо нямам. Но… ще си стъпя на краката – нали работя.
– А защо не предприе законен развод, реално си многоженец?
– Заради пари. Сега съм шофьор. Макар и да имам работа, парите никога не достигат, а един развод струва доста средства. Петя не е била омъжвана. Като роди децата ни – ги припознах, но пък заживяхме с нея преди още да забременее.
– Готов ли си да разкажеш какво точно стана във фаталната нощ?
– Случи се към 23:30 вечерта на 24 януари. Петя няма постоянна работа, но помага на сестра си, която има магазин за хранителни стоки. Върна се от работа вечерта към седем и половина. Носеше литър и половина бяло вино.
– Апропо, алкохол употребяваш ли?
– Не! Алкохолът не ме влече. И никога не съм пушил. Много рядко пийвам, и то само по една до две бири най-много. Друг алкохол не пия! Даже вечерта след произшествието им казах на полицаите, че аз алкохол изобщо не съм пил, ако искат да ми вземат кръвна проба. Но тя си пие редовно, пуши пред децата. Разправяли сме се за това – да пие по-малко, да не пуши пред децата. Но всяка вечер си пие – ракия, вино, бира. Нещата между нас от много време не вървяха. Реших да я напускам, да се изнасям и предния ден си бях намерил квартира.
– И каква е основната причина?
– Друг мъж. Много пъти сме говорили за това. Предупреждавал съм я – да се спре, да го остави. Тя отначало отричаше и разправяше, че били само добри приятели. Но аз ги проследих с колата на мой приятел. Три поредни съботи я следих – къде се срещат, къде ходят… До 3 часа следобед помага в магазина на сестра си в събота. И после с него се виждат.
Как я следях – в съботите набързо приспивам децата – момченцето ни е на 4 годинки, момиченцето – на 3 годинки, веднага излизам с колата на моя приятел да ги следя. Единия път отидоха на заведение. Тя си има кола, купихме я заедно, но я записахме на сина ни. И този мъж /любовникът/ си има кола. Карат един след друг. Спират до един блок. И влизат в един вход. И друг път съм ги засичал при срещите им в служебния му бус. Той разкарва хляб по магазините. Освен това и мои приятели са ги засичали из града заедно.
– Какво е семейното положение на мъжа, който смяташ, че е застанал между вас – свободен ли е, обвързан ли е?
– Има семейство, живеят наблизо с жена си. Имат голяма дъщеря. Последния път, когато ги хванах двамата, беше на 22 януари вечерта, след работното й време. Тя чак тогава си призна, че ходят с него. И тогава реших да се изнасям, да я напусна окончателно. Още вечерта на 22-ри отидох и казах за връзката им на жена му. Тя се изненада, не можеше да повярва. На другия ден си намерих квартира. На 24-ти през деня я предплатих и на 25-и щях да си занеса багажа там. И предната вечер го натоварих в колата. Бях решил да се разделим нормално. Казах си: сутринта ще закарам децата на ясла с колата, нея ще закарам в магазина и продължавам за новата си квартира.
– Беше ли й казал, че я напускаш окончателно?
– Да, тя знаеше, че се изнасям. Виждаше, че всичко вече съм събрал в чували. И като се върна с виното – взе да пие. Почна да ми разправя къде точно у нас, в квартирата ни, са правили секс с него – когато аз и децата сме били на село, тогава го е водила вкъщи. Мълчах. Стиснах зъби. Но почна да разправя как точно я бил събличал. В коя стая, на кое място, какво й е правил, как се еб…и. Извиках: “Млъкни! Нищо не искам да зная! Нищо не искам да слушам!”. Тя по едно време стана и наби децата. Дразнели я. То все или аз я дразня, или децата я дразнят – и това всяка вечер. Скарахме се, че бие децата. Допи си виното. Почна да повръща в мивката, в тоалетната. Децата там, това става пред тях… Помъчих се да ги приспя. Мина много време. Не заспиват. Викат: „Мама! Мама?!”. Заспаха по едно време. Но тя се посъвзе и пак започна да ме дразни.
– Как?
– Ами с това да разправя къде ходили с него, какво правили, как го правили, как той я събличал гола… Скарахме се. Излязох извън нерви. Ударих я веднъж. Причерня ми пред очите. Взех ножа. Кухненския нож. Замахнах
– Спомняш ли си действията си, как и къде й посегна с ножа?
– Да, спомням си. Падна ми пердето. Намушках я на три места – в ръката, долу вляво към ребрата някъде беше, и веднъж в гърдите.
– Вадил ли си и друг път нож?
– Никога! Само веднъж съм я хващал за гърлото – бяхме пак се скарали заради този мъж. Изяде два шамара и … толкова. Тогава още като нямахме кола, той идваше да я взема пред блока. Всяка сутрин я вземаше с колата си. Връзката им е от февруари миналата година, та досега.
– Това са три удара с нож! Когато тя взе да кърви, какво стана?
– Тогава се стреснах. Ужасих се. На мига съжалих за това, което видях, че направих. И сега съжалявам. С ръката на сърцето – съжалявам за стореното! Покайвам се. Това не е начинът. И сега се ужасявам при мисълта, че можех да я убия. Но в яда си човек не знае какво прави! Бях вбесен. Не можах да се овладея – заради това, че не млъкваше да ми разправя как правила секс с него, къде го правила и така нататък…
– Казваш, че съжаляваш. А на нея каза ли й го?
– Да. Ходих в болницата да я видя. Тя беше в гръдна хирургия. Накупих й някои работи, занесох й ги. Казах й, че много съжалявам за стореното.
– Децата как реагират след всичко, което се е случило между вас?
– Те нищо не знаят. Един ден сигурно ще разберат, но са им казали, че аз съм заминал за чужбина и затова ме няма при тях. Не искам да ги разстройвам.
