Стара Загора посрещна едно от най-значимите съпътстващи събития в програмата на тазгодишното XIII издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино „Златната липа“. Във фоайето на Държавна опера – Стара Загора беше открита изложбата „Жените режисьори в българското документално кино през ХХ век“, посветена на живота и творчеството на 18 изявени български режисьорки, оставили трайна следа в развитието на българското кино.
Експозицията гостува в рамките на „Златната липа“ по покана на Магдалена Ралчева – основател и директор на кинофестивала. Тя подчерта значимостта на проекта и мястото му в програмата на форума, който всяка година превръща Стара Загора в активен център на европейското кино.
Зад реализацията на изложбата стои екип от изследователи от Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките. На откриването в Стара Загора присъства един от авторите и двигатели на проекта – доц. Теодора Стоилова-Дончева.
Магдалена Ралчева определи експозицията като една от най-значимите съпътстващи прояви на тазгодишното издание на кинофорума. Изложбата представя архивни фотографии, кадри от снимачни процеси, филмови фотоси и биографични материали за едни от най-важните имена в българското документално кино.
Сред представените авторки са Адела Пеева, Бинка Желязкова, Елдора Трайкова, Иглика Трифонова, Малина Петрова, Мая Вапцарова, Мариана Евстатиева-Биолчева и други режисьорки, чието творчество има съществен принос за развитието на документалния жанр в България през миналия век.
„Изложбата ме развълнува още в мига, когато я видях за първи път в София. Тогава си дадох сметка, че задължително трябва да бъде показана в Стара Загора в рамките на „Златната липа“. Тя се вписва по изключителен начин в духа на кинофестивала“, заяви при откриването Магдалена Ралчева.
Признание за жените в българското кино
Поздравления и висока оценка за значимостта на инициативата отправи и Людмила Дякова – председател на Съюза на българските филмови дейци и главен редактор на списание „Кино“. Тя подчерта, че жените в българското кино заслужават подобно внимание, защото техният принос често остава извън центъра на публичния разговор.
„Изключително признателна съм на екипа, който реализира изложбата. Тя е направена професионално, с много уважение към историята и към тези 18 автори и техните истории, които стоят зад филмовите продукции. Тази изложба има важен принос към опазването на паметта на българското кино“, заяви Дякова.
Теодора Стоилова-Дончева разказа при откриването, че подготовката на експозицията е отнела повече от година. По думите ѝ най-трудната част от работата е била свързана с издирването на архивни материали от различни източници. Тя отбеляза, че процесът по оформянето на изложбата е показал колко трудно се пазят архивите в България.
Дончева изрази благодарност към продуцента и оператор Пламен Герасимов за съдействието, както и към Националната филмотека за оказаната подкрепа.
„Най-ценното за нас беше, че успяхме да изгледаме почти всички филми на тези режисьорки и така се докоснахме до едно огромно творческо наследство“, сподели пред аудиторията във фоайето на Старозагорската опера, където са подредени паната, Теодора Дончева.
Тя подчерта, че изложбата има за цел не само да припомни имената на известни автори, но и да насочи вниманието към техните произведения, които днес често остават извън обществения фокус въпреки високите си художествени качества.
Бинка Желязкова и силното присъствие на жените в документалистиката
Ключово място в експозицията заема Бинка Желязкова – първата жена кинорежисьор в българското кино. Нейните документални филми „Лице и опако“ и „Нани-на“ са представени като смели свидетелства за българската действителност през 70-те и 80-те години на ХХ век.
Изложбата обръща внимание и на творци като Адела Пеева, чиито филми получават признание на престижни международни фестивали, както и на редица режисьорки от различни поколения, допринесли за развитието на българската документалистика.
При откриването си експозицията получи висока оценка от представители на кинообщността. Бяха откроени както съдържанието на изложбата, така и нейното професионално визуално оформление, което засилва въздействието върху посетителите.
Експозицията е придружена от специално издаден каталог, който събира по-подробна информация за представените авторки и техните творби. По този начин проектът остава като траен документ за приноса на жените в историята на българското документално кино.
„Златната липа“ и Стара Загора са поредната спирка по пътя на изложбата „Жените режисьори в българското документално кино през ХХ век“.
Фестивалът в Града на липите продължава до 3 юни с прожекции на 50 филма от 18 държави. Специално жури и вотът на публиката ще определят носителите на наградите „Златната липа“ в отделните категории.
