27-годишният Живко Жеков, който пострада най-тежко след побоя в Раднево в началото на месеца, беше изписан от старозагорската болница.
Аз не съм наркотрафикант, аз съм обикновен гражданин, който работи и учи. Така младият мъж коментира обвиненията на четиримата задържани биячи, че пострадалите българи са свързани с разпространението на наркотици. Това, в което ни обвиняват не е справедливо, вероятно е техният начин да се измъкнат, смята пострадалият радневец, който отрече да е получавал заплахи. Той обаче е убеден, че конфликтът е можело да бъде разрешен доста по-цивилизовано. „Можехме да се разберем по приятелски, но момчето, което ме нападна удари и Георги“, спомня си Живко.
За инцидента на 2 май той си спомня, че колата, в която пътували пострадалите българи, била засечена от друг автомобил. „Спряхме и изчакахме, а от колата излезе момче, което дойде при нас и започна да удря Георги. Удари му два-три юмрука, а ние ги разтървахме и всеки тръгна по пътя си. Забелязахме обаче, че колата ни следи, спряхме и те отново ни удряха с бухалки и палки. Ние се изплашихме, заобиколихме болницата и се върнахме пак пред фитнес залата. Тогава автомобилът спря пред нас, измъкнаха се много роми и започнаха да ни бият.
Разбрах, че хората, свидетели на побоя, са се обадили на 112. Ние дължим обаче живота си на един мъж, който отдръпна тълпата с роми и ни закара до Бърза помощ“.
Радневецът изрази надежда за справедлив процес, но ако виновните не получат заслужените наказание, обеща да участва в бъдещи протести в Раднево. „Очаквам само справедливост. Не искам на протестите да има размирици, защото пострадаха много хора. Няма никакъв смисъл. Нека хората се обединят и да постигнем целта си“.
Днес Живко признава, че се чувства добре и е признателен на целия екип от специалисти в старозагорската болница.
