Някога замисляли ли сте се как се обуславят вкусовите ни предпочитания? Защо например някои хора обожават солени храни, докато пък за други е немислимо денят им да премине без някое сладко изкушение? Всъщност може да останете изненадани да разберете, че онова, което намираме за вкусно, до голяма степен може да се обуславя от състоянието на микробиома ни и здравето на нашите черва.
В днешната статия ще обследваме именно тази връзка – ще си поговорим повече за оста черва-мозък, какво е значението на блуждаещия нерв, какво общо има всичко това с любовта ни към храната и къде пробиотиците се наместват в темата. Да започваме!
Вкусът – въпрос на лични предпочитания или зависещ от бактериите в червата?
Както вече споменахме, всички ние притежаваме определени вкусови предпочитания – докато някои от нас са върли почитатели на солено или люто, други не биха могли да си представят кафето си сутрин без няколко лъжички захар. Дали обаче всичко опира до собствените ни вкусове, или са намесени и други аспекти от собствената ни биоиндивидуалност?
Всички ние живеем в обусловена околна среда, която неминуемо сформира както характера ни, така и начините и механизмите, по които функционират организмите ни, оформянето на мирогледа ни и нещата, които обичаме (или не). По отношение на хранителните ни предпочитания, културната среда изиграва огромна роля – традициите и социума до голяма степен диктуват какво харесваме и какво – не; семейните рецепти и храните, с които „сме закърмени“ влияят пряко върху вкусовете ни. Броят на вкусовите рецептори и генетичната предразположеност към определени видове вкус също имат значение – определени генетични вариации могат да имат отношение към начините, по които възприемаме и преработваме някои видове храни.
Не на последно място следва да отбележим и ролята на собствената ни биоиндивидуалност: хормоналната картина на всеки един от нас и състоянието на бактериите в микробиома са от решаващо значение не само по отношение на общото ни здраве, но и по отношение на хранителните вещества, които избираме да включим в диетата си. Микроорганизмите в червата ни имат свойството да дирижират апетита ни в тясна взаимовръзка с хормоните на ситостта и глада лептин и грелин. Ето как се сформира тази комплексна двупосочна комуникация.
Чревно-мозъчната ос: тайният разговор между червата и мозъка
Вече споменахме ключовата роля на микробиома, но преди да преминем конкретно към въпроса за отношението му към вкусовите ни предпочитания, нека първо разгледаме как той директно комуникира с мозъка ни и ръководи редица ключови за здравето ни функции.
Микробиомът в червата е всъщност съвкупността от трилиони микроорганизми, населяващи стомашно-чревния ни тракт. Биват различни по вид бактерии, гъбички и вируси и финият баланс между тях сформира ентеричната ни нервна система. Тя е от особено голямо значение, тъй като регулира имунни, нервни и ендокринни процеси, комуникирайки директно с мозъка и централната нервна система чрез блуждаещия нерв. В случай, че равновесието в микробиома пострада и достигнем до състояние на дисбиоза, страдат и всички гореизброени функции и механизми. Ето защо е от съществено значение да поддържаме оптимално здравето на червата си.
По отношение на вкусовите предпочитания и отношението ни към храната, микробиомът изиграва решаваща роля.
Например в червата се регулират хормоните на глада и ситостта лептин и грелин – оптималната им работа осигурява правилната сигнализация за това кога тялото ни има нужда от прием на храна и кога всъщност няма такава необходимост. Ако е налице дисбаланс в микробиома, е възможно да се срещне и дисбаланс по отношение на тези два хормона. При такива случаи сме застрашени от това да преяждаме и да изпитваме силно влечение към определен тип храни, спомагащи натрупването на излишни килограми.
Дисбалансът в чревната микрофлора може също така да допринесе към намаляване на инсулиновата чувствителност. Състоянието на инсулиновата резистентност е сред най-често срещаните метаболитни нарушения, при които клетките намаляват чувствителността си към хормона инсулин и затруднява процеса по усвояването на глюкозата. Свободно циркулиращата в кръвта излишна глюкоза е способна да увреди множество органи и системи, а инсулиновата резистентност като състояние обуславя и вкусовите ни предпочитания – хората с диагнозата обикновено изпитват драматични скокове и сривове в нивата на глюкозата, каращи ги да консумират високовъглехидратни и сладки храни за допълнителен енергиен прием.
В червата се синтезират и невротрансмитерите серотонин и допамин – и двата са изключително важни за поддържането на доброто настроение и менталното здраве като цяло. При нарушения в микробиома този синтез е възможно да се наруши, а когато имаме недостиг на серотонин и допамин, често имаме повишен апетит за сладки и въглехидратни храни като моментен опит да подобрим начина, по който се чувстваме.
От казаното дотук разбираме всъщност какво голямо значение имат микробиомът и здравето на червата за обуславянето на вкусовите ни предпочитания и регулацията на апетита към определени храни.
Микробиомът и директното му влияние върху конкретни вкусови предпочитания. Ролята на пробиотиците
Що се отнася до определени вкусови предпочитания и апетита за конректни храни, наличието на дисбаланс в чревната микрофлора може да изиграе ключова роля.
При наличието на свръхрастеж на бактериите Candida и Firmicutes се повишава нуждата от прием на захар, тъй като по същество те са „захаролюбиви“. Колкото по-дисбалансиран е микробиомът, толкова е по-възможно да приемаме прекомерно количество сладки храни.
По отношение на горчивината, чревната микрофлора също може да има съществено значение. Рецепторите за горчиви храни се намират не само в устата, но и в зоната на червата: наличието на определени бактерии в микрофлората може да промени експресията на тези рецептори, а микробиомът, от своя страна, да подтикне желанието ни към определени храни, които биха могли да възвърнат равновесието. За някои горчиви храни например е известно, че стимулират секретирането на някои видове хормони, контролиращи апетита и нивата на кръвната захар. По този начин, когато усещаме засилен порив да консумираме горчиви храни, всъщност наблюдаваме как чревната флора опитва сама да се „отърве“ от дисбиозата и да оздрави баланса на бактериите. Същият е принципът и когато ни се похапват повече фибри и ферментирали храни – фибрите представляват храна за полезните бактерии, а ферментиралите храни съдържат огромно количество пробиотик. Всъщност пробиотиците са големият помощник в случаите на дисбиоза – именно те са способни да възвърнат чревното здраве.
Пробиотиците са щамове полезни бактерии, които традиционно откриваме в храни като кисело мляко, туршии, кисело зеле, кимчи, кефир и др. – приемайки ги, ние подобряваме разнообразието в микробиома си и така директно противодействаме на дисбиозата. Колкото повече пробиотици приемаме, толкова по-оптимален и „здравословен“ ще е апетитът ни: ще се нормализират нивата на кръвната захар и инсулина, ще се потисне апетитът ни за сладко и въглехидрати, ще подкрепим синтеза на серотонин и допамин и ще подкрепим ефективната комуникация между червата и централната нервна система посредством блуждаещия нерв.
Чревната флора може да ни помогне да „препрограмираме“ вкусовите си предпочитания
Ако забелязваме, че имаме афинитет към сладко, въглехидрати и горчиво, ако страдаме от чести промени в настроението, ако не спим качествено и сме изложени на прекомерни нива на стрес, е може би време да адресираме състоянието на микробиома си.
Веднъж оздравили чревната си флора, ние можем да „препрограмираме“ вкусовите си предпочитания и да започнем да правим по-здравословни съзнателни избори по отношение на това какво слагаме в чинията си. Когато се радваме на здрава микрофлора, ние с изненада ще установим, че се храним по-разнообразно и по-добре усвояваме хранителните вещества, а оттам и истински ще започнем да се наслаждаваме на ястията си, тъй като и вкусовите рецептори ще влязат в баланс на свой ред. За съжаление в днешно време е относително лесно да стигнем до дисбиоза – вредните хранителни навици, високите нива на стрес, недоспиването и дългото заседяване вкупом помагат на вредните бактерии да вземат превес над полезните. Не след дълго вкусовите ни предпочитания започват да претърпяват причудливи изменения, здравето ни започва да се разрушава и започваме да страдаме от влошени настроение и когнитивни функции.
За щастие от ПроЛакт имат здравословно решение под формата на пробиотични добавки, специално създадени да контролират апетита и да върнат хранителното разнообразие в живота ни. ПроЛакт ЕООД е високотехнологична компания за разработване и производство на пробиотици, в т.ч. пробиотици от собствената линия ProLact. Освен пробиотици под собствена марка се предлагат и така наречените – probiotics private label, т.е. пробиотици под собствена марка, които основно са насочени за износ.
ProLact Slim+ е пробиотик, който комбинира Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus с екстракт от зелено кафе, за да повлияе не само върху метаболизма, но и върху вкусовите предпочитания. Доказано е, че състоянието на чревния микробиом играе роля в желанието за определени храни – дисбалансът в бактериалната флора може да насърчи апетита към захар и нездравословни мазнини. Пробиотиците в ProLact Slim+ спомагат за възстановяване на този баланс, което може да доведе до намалено желание за сладко и въглехидрати. Екстрактът от зелено кафе, богат на хлорогенова киселина, също допринася за регулирането на кръвната захар, което естествено намалява апетита към висококалорични храни и подобрява вкусовата чувствителност към натурални, по-здравословни вкусове.
ProLact Slim е пробиотична храна, която обединява ползите от Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus с естествените ензими и антиоксиданти, съдържащи се в папая, зелен пъпеш и грейпфрут. Папаята съдържа папаин – ензим, който подпомага разграждането на протеините и подобрява вкусовото възприятие, като намалява усещането за горчивина. Зеленият пъпеш е богат на фибри, които насърчават развитието на полезни бактерии и влияят върху начина, по който възприемаме сладкия вкус, като правят натуралните захари по-удовлетворяващи. Грейпфрутът, от своя страна, е известен със своите флавоноиди, които регулират апетита и могат да променят вкусовите ни предпочитания, намалявайки желанието за преработени храни. ProLact Slim предлага цялостен подход към подобряване на вкусовата чувствителност чрез въздействие върху чревния микробиом, като насърчава предпочитанието към естествени и здравословни храни.
Микробиомът ни със сигурност ще ни се отблагодари, когато се отнасяме към него с грижа и повишено внимание. Нетипичните и изненадващи на пръв поглед вкусови предпочитания може и да не са странна привичка без причина – когато се разровим по-надълбоко в казуса, може да установим, че всъщност това е начинът на тялото да ни каже, че трябва да адресираме здравето на червата си. Когато стомашно-чревният ни тракт е в баланс, в баланс са и всички органи и системи.
Бъдете здрави!
