На днешната дата – 19 април, през 1944 г. войници, копаещи окопи за зенитни оръдия на хълма Тюлбето в Казанлък, се натъкват на иззидана стена. Разбиват я и попадат в предверието на антична постройка.
Час по-късно при изкопа пристига Димитър Чорбаджийски – Чудомир, директор по онова време на музейната сбирка в Казанлък, и отсича: „Тук да има денонощен въоръжен пост!“.
Пристигналите на място археолози разкриват зидана куполна гробница, в камерата са намерени останки от мъж и жена, в коридора – кости на кон. Световната си известност тракийският паметник дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение, рисувани през III в. преди Христа. Централни фигури в купола са мъж и жена, съпружеска двойка седнали край масичка с храна, а около тях са прислужници, коняри, музиканти. Значително по-високата фигура, носеща поднос с нарове, вероятно е Богинята-майка, посрещаща починалите в подземното царство.
Казанлъшката гробница е първият български исторически обект, включен в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство през 1979 г. Тя е част от голям тракийски некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Археолозите дават на този район с около 1000 могили името „Долината на тракийските царе“. Понастоящем са проучени едва 100 могили от около 1000 съществуващи. Според плановете на Министерството на културата този район трябва да бъде включен в списъка на националните архитектурни резервати.
Според археолозите в „Долината на тракийските царе“ подобно на „Долината на египетските фараони“ в Египет са погребвани тракийски царе и представители на тракийската аристокрация. Тезата се потвърждава от факта, че в могила „Светицата“ бе разкрита каменна гробница и саркофаг на одриския владетел Терес I. В могила „Голямата Косматка“ също бе открит каменен саркофаг от монолитен блок с каменно ложе, а от намерените артефакти се предполага, че е била гробницата на прочутия тракийски цар Севт III.
Първата открита тракийска гробница – Казанлъшката, според хипотезите е на сина на Севт III – Ройгос, и неговата съпруга. Изписването й е дело на античния художник Коздамакис.
