Песента може и да лекува. Този накриво изписан надпис върху парче кашон в продължение на седмица спира казанлъчани по една от най-оживените улици – „Скобелевска“. Съвсем в началото й симпатичен младеж в старо палто и дебела шапка, с бутафорен микрофон в ръка приковава вниманието с песни – всякакви – народни, стари градски, евъргрийни, шлагери. До него овехтял куфар с бели стотинки. Левчета няма.
За 21-годишния Стоян от ямболското село Безмер Казанлък е вторият по толерантност град заради добрите му хора. След Айтос, където също били отзивчиви.
Скалата, по която момчето мери човешката любов и съпричастност, са събраните левчета и стотинки в името на неговата кауза, заради която пее и заради която ежедневно пътува вече седмица с колата на свой приятел, работещ в Казанлък.
Момчето събира пари за болния си баща. Нуждата, по думите на Стоян, била от 1000 лева за лечение на белодробно заболяване. Семейството обаче няма тези пари, което изкарало безработният младеж на улицата с бутафорен микрофон.
Минувачите с малко време да го послушат веднага забелязват таланта на Стоян да пее. Заради него самоукият талант сега се е записал за предстоящия кастинг на поредното издание на „България търси талант“. Убеден, че максимата „музикант къща не храни“ има изключения.
Докато говорим, в оръфания куфар на младежа от Безмер кацват цели 80 стотинки. „Събрал съм вече 250 лева от Казанлък. И от Айтос имам. Скоро може и да ги събера 1000 лева“, споделя Стоян.
В паузите между тракийската песен и родопската протяжка не спира да нарежда благословии за добрите хора в Казанлък, отворили сърце и кесия за картонената надежда: „Песента може и да лекува“.
