Българите сме интересен народ. Когато имаме кауза около която да се обединим сме готови на всякакви жертви и забравяме всички различия които имаме помежду си.
Спомням си 94-та година, световното първенство как цялата нация преживяваше футболните емоции на националите ни и как хората излизаха по улиците и се радваха и това малко или много ги обединяваше и бяхме като един човек. Беше невероятно. Дори и днес от време на време се случва нещо подобно когато някой наш спортист постигне световни успехи и всички се чувстваме горди от факта, че сме българи. И като цяло, това е нещо готино, но я има и обратната страна на монетата, че когато липсват такива неща да ни сплотяват ние сме доста разединен народ. Отделно че и времената са такива и всеки гледа себе си и своето си семейство да е добре.
Днес в умът ми изскочи една случка която ми се случи преди известно време. На пръв поглед тя не е кой знае колко специална или фрапираща, но се замислих за това колко позитивен ефект би имала тя ако се приложи в глобален мащаб. Ставаше въпрос за едно дете, което си беше изгубило GSM-а. Баща ми го беше намерил и като се видяхме ми го показа. Не беше нито кой знае какво нито кой знае колко скъп. Батерията му беше паднала и трябваше да сложа сим картата на моя, за да прегледам номерата в телефонния бележник и да се свържа с някой от близките. Открих „МАМА“ и реших да звънна на нея. Звъннах на номера и разказах какъв е случая. Оказа се, че семейството са от моя квартал и се уговорихме да се срещнем след работа за да и дам телефона. На срещата, тя дойде с мъжа си. Дадох им GSM апарата и мъжа посегна да ми дава някакви пари от благодарност. Предположих, че може да стане нещо такова, но предварително си бях решил в себе си, че няма да взема пари ако решат да ми дават. Аз се усмихнах и им казах, че няма нужда, обърнах се и си заминах.
Сега, всеки път когато се сетя за тази случка се чувствам удовлетворен, че съм направил нещо добро и то безплатно. Естествено, тя не е единствената от този характер и съм сигурен, че и на много от вас са ви се случвали подобни случки или вие сте изпадали в позицията на загубил нещо. Не знам как са се почувствали тези хора и дали им е направило впечатление въобще. Аз бих се зарадвал ако се ми случи нещо подобно. Именно такива малки жестове които можем да правим един за друг, ще ни помогнат да оцелеем във времето в което живеем.
Като цяло, доброто което ни се прави в наши дни си има някаква цена. Което пък тотално го обезсмисля като такова. Може би за това вина има и поколението преди мен, понеже времето в което те са живеели е било такова, че им е отнело ценностите и добродетелите. Ние се наричаме християни и християнска държава, но много малко са хората днес които живеят според християнските ценности и ги практикуват в ежедневието си. Всички е започнало да става материално. Ако имаш пари – ще ти бъде добре. Ако нямаш пари – мизерстваш. Аз съм убеден, че всяко направено добро рано или късно се връща. На мен са ми правили добро без да съм го заслужавал. Хора са правили за мен неща които са останали като белег в съзнанието ми и ми казват: „На теб са ти правили добро, защо и ти да не направиш на някого?“.
Декември е месец изпълнен с празници и радостни моменти. По телевизията започват да се въртят всякакви реклами приканващи ни да бъдем по-добри един към друг. Организират се множество дарителски кампании за деца и хора които имат нужда от помощ. Моят призив към вас е: когато имате възможност да направите нещо добро за някой – направете го и го направете безплатно! В Библията пише, че е по-добре да даваш отколкото да получаваш и колкото неразбираемо да звучи, всеки който го е направил, наистина е разбрал, че е така.
Надявам се с тези думи да насърча някого и ако някой иска да сподели подобна история в която той е направил безплатно добро за друг или на него са му направили такова, може да го направи в тази тема във форума ни. Вярвам, че всички ние имаме нужда да чуваме по-често позитивни случки и да се насърчаваме с тях.
Бог да благослови България и всички нас.
Автор: Румен Георгиев
