Изложбата „Майстори на българската живопис“ ще бъде открита тази вечер от 18 часа в Художествената галерия в Стара Загора.
За втори път тази година Националната художествена галерия гостува в града на поетите, липите и правите улици с изложба, след мащабната експозиция по повод 200 години от рождението на Захарий Зограф.
Изложбата „Майстори на българската живопис (от колекцията на Националната художествена галерия)“ е свързана с една от програмните цели на галерията – откритост и достъпност на нейните изключително богати колекции. Изложбата е насочена към широката публика извън столицата, която относително рядко има възможност да бъде съпричастна към културните прояви в София. Подбраните картини са на големите наши майстори, които с изкуството си определят облика на българската живопис от Освобождението (1878) до края на Втората световна война. По-голямата част от произведенията са от „златния фонд“ на българското изкуство и много от тях са емблематични за своето време като „Веячка на боб“ на Иван Ангелов, “ Златарската улица“ на Стефан Иванов, „Зимна приказка“ на Иван Милев, „Портрет на Митко (Портрет в червено)“ на Ненко Балкански, „Пейзаж от Венеция“ на Елизеер Алшех или „Тоалет (Утрина) на Иван Ненов…
Изложбата е един съкратен вариант на постоянната експозиция на Националната художествена галерия. Картините са групирани в четири раздела, осветляващи основните етапи в историческия развой на новото българско изкуство. В годините след Освобождението Иван Ангелов, Антон Митов, Иван Мърквичка, Ярослав Вешин коренно променят неговия облик и утвърждават битовата композиция като водещ жанр в нашата живопис.
В началото на ХХ век млади художници като Никола Петров, Елена Карамихайлова, Асен Белковски, Стефан Иванов, Атанас Михов, Александър Мутафов уверено навлизат в художествения живот. Техните пейзажи и портрети са образец на ново съвременно отношение към художествената форма и живописните стойности на картината.
20-те години на ХХ век са десетилетие на бурни спорове за съдбите на родната ни култура и преоткриване на националната традиция в нейните художествени измерения. Иван Милев, Сирак Скитник, Пенчо Георгиев, Иван Бояджиев търсят българското в сложното преплитане на модерни и експресивни форми с изтънчен декоративизъм и орнаменталност.
30-те години на века са време на разцвет на българската живопис. Тогава творят майстори като Васил Бараков, Ненко Балкански, Вера Недкова, Кирил Цонев, Дечко Узунов, Бенчо Обрешков, Никола Танев, Иван Ненов… и всеки от тях оставя ярка и неповторима следа в новата история на българското изкуство. Създавана с размах и самочувствие, тяхната живопис е не само доказателство за творческата им мощ, но и очертава истинските, европейски измерения на националната ни художествена култура.
