На 26-ти януари тази година се навършват 100 г. от рождението на Ромео Иванов Райчев (1913-1986, Лом) – главен диригент на Старозагорската опера от 1939 до 1954 г. В Стара Загора преминават първите му години на музикант-професионалист, които оставят в паметта на старозагорската общественост незаличим спомен.
Завършил Консерваторията през 1938, за кратко време пял в хор „Гусла“ в София, Ромео Райчев е привлечен в състава на Старозагорската общинска опера през сезона 1942-1943 при напускането на художествения ръководител Димитър Христов.
По това време той е учител по музика в Градската девическа гимназия. В музикалния комитет Ромео Райчев поема функциите си редом с Йоско Йосифов, Петър Спиридонов, Борис Фетваджиев и Георги Стоянов. До одържавяването на театъра прави самостоятелни постановки на „Ако бях цар“ /1943/, „Фауст“ и „Травиата“ / 1944/, „Севилският бръснар“, „Тоска“ и Мадам Бътерфлай /1945/, като за няколко години разучава и поема по-голямата част от репертоарните опери. Ромео Райчев продължава да работи в Операта като диригент и след превръщането и в държавна, до 30 март 1954 г., като междувременно достига длъжността главен диригент.
Освен изброените, негови са постановките на „Тоска“ /1945/ и „Бохеми“ /1950/ от Пучини, „Фауст“ /1944/ от Гуно, „Русалка“ /1946/ от Даргомижски, „Продадена невеста“ /1947/ от Сметана, „Кармен“ /1948 и 1955/ от Бизе, „Палячо“ /1948/ от Леонкавало, „Евгений Онегин“ /1952/ от Чайковски, „Княз Игор“ /1953/. През 1975 г. Ромео Райчев е поканен от театъра да постави в новата сграда операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, творба, която той първи е поставил на извънстолична сцена преди години – в Русе, получавайки висока обществена оценка за работата си. Общо цифрата постановки на Ромео Райчев в Стара Загора е 17 за 14 заглавия“. /Розалия Бикс -„Български оперен театър“, изд.“Музика“, 1985 г./
