На днешния ден честваме 129 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. През есента на 1885 година двете части на страната се обединяват. Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, който е подкрепен от българския княз Александър I Батенберг.
Борбата за пълно национално освобождение и обединение е основен стремеж на българския народ, след като територията на страната е разпокъсана от Берлинския договор.
Подготовката за обединението на Княжество България и Източна Румелия започва още от есента на 1885 година.
С организацията се заема Българският таен централен революционен комитет под ръководството на Захари Стоянов. Към каузата на комитета се присъединяват и висши военни.
На 6 септември бунтовници стигат в Пловдив и свалят от власт назначеният от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич.
Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски и е обявено Съединението. Този акт е посрещнат с ентусиазъм от българския народ, но международна общност не е съгласна с извършеното обединение.
Съединението получава своето дипломатическо и международно признание едва когато е подписана българо-турска спогодба и Топханенския акт на Великите сили, а сливането на Княжество България и Източна Румелия е утвърдено окончателно чак с признаването на българската независимост през 1908 година.
