Основната цел на изданието е да популяризира, но и да отдаде напълно заслужена почит на българските учени от всички области на научното познание. В първия том присъстват 57 автори, които отговарят на различни въпроси.
Проф. Драгова е на мнение, че всеки от учените, автор на трудове, монографии, статии и с безспорен принос, се превръща в личност и индивидуалност именно чрез това навлизане в неговата вътрешна вселена. В тези отрязъци, изпъстрени с концентрираната енергия на спомена, с връщането назад, с възможността да се видят строгите корифеи на научната мисъл като хора, които грешат, спъват се, често падат, но продължават напред, е закодиран истинският шанс да се откроят духовните стожери на България. За „Раднево днес“ една от най-известните радневки заяви, че е работила безумно много през целия си живот, а основната й цел винаги е била да обновява наследеното. „Малко са ме надценили, но съм сигурна, че чрез това издание ще намеря нови читатели и
продължители на моето дело. В това аз намирам най-голямата полза от сборника. Не бих искала да го приемате като излишна скромност. Смятам себе си за човек, който работи, при това много, но най-вече отговарям пред себе си. Мисля, че моето име фигурира в този първи том и защото съм един от основателите на Института по балканистика, негов активен член, горещ адепт и неуморен труженик”, каза Надежда Драгова. Интервюто с нея прави доц. д-р Ерика Лазарова и то продължава четири часа.
В крайна сметка, в изданието се включват десет страници, в които известната изследователка на Паисий разказва за своите университети. Не за тези, които завършва и в които преподава години наред, а за другите – на живота или както самата тя посочва: „ Понеже Алма Матер е аспект, опознат и опознаван от хиляди, ще ми се да се спра подробно на ония мои университети, които съдбата ми е избрала или ми е разрешила непосредствено след 9 септември 1944 г. Епохата е непредвидима, военно или следвоенно време, животът гладен и свит в менгемето на всевъзможни преустройства и законодателства, просветват илюзии и надежди, срутват се в драми.
Преднамерено насочвам вниманието към тия мои университети, защото може би сега съм от малцината им живи съвременници. Намирам смисъл във възкресяването им, за да се разбере защо съм преобразувала класическата пословица „Спасение дебне отвсякъде”. При мен тя звучи – „Университет те дебне отвсякъде, разпознай го и се впиши.” След този своеобразен увод идва ред на спомените – за големите личности от родовете на майка й и баща й, които създават и неизчерпаемото духовно наследство, на което проф. Драгова е носител.
Известната изследователка коментира още и ставащото в БАН. Според нея големият проблем е свързан с факта, че отдавна е забравено, че сърцевината на академията е хуманитаристиката. „Нашите предци я създават преди повече от век, като включват три сектора – фолклор, история и литература. По-късно навлязоха техническите науки, но се притеснявам, че в момента хуманитарните са подценени.” Не е за подценяване и това, че в момента акцентът пада върху техническите реформи, а според Надежда Драгова реформа е нужна, но същинска. Тя определи промените отгоре-надолу като абсолютен провал и изрази тревогата си от унификацията. В същото време известната изследователка не скри своя оптимизъм и радостта си от финализирането на проекта, посветен на отбелязването на четвърт хилядолетие от създаването на „История славяноболгарская”. На последната си сесия ЮНЕСКО взе решение това да влезе в неговия двугодишен план. „Това е успех и невероятно преживяване, защото световната организация ще покани всички свои страни членки да честват Паисий Хилендарски”, съобщи окрилена неговата изследователка и призна, че това се дължи на неотстъпчивостта й, но и на разбирането и съпричастността, изразени от министрите на образованието и културата. „Отбелязването на годишнината е от огромно значение за българската нация, особено в днешните времена на бездуховност”, категорична беше проф. Драгова, която съобщи, че в момента се изготвя и програма, в която е включена
идеята за организиране на събор на основните училища в страната, чийто патрон е Хилендареца. Организаторите се надяват, че българските общини ще се присъединят към инициативата и ще я подпомогнат финансово.
Вестник „Раднево днес“
