Българската православна църква почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.
Димитрий се е родил в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий.
След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват „покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун“. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.
Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 година.
Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката „Св. Георги лято носи, а Св. Димитър – зима“. Като предвестник на зимата и на студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус.
