На 1 януари българската православна църква отбелязва паметта на големия християнски мислител, философ и писател св. Василий Велики. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката.
Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.
В представите на българите светецът е имал силата да разваля магии, да лекува от уроки и зли сили, да спасява душите от униние и отчаяние.
Празникът е наричан още Сурва, защото от ранни зори по къщите ходят сурвакари – деца, облечени в празнични носии. С богато украсени дрянови пръчки, те сурвакат домакините и им пожелават здраве, щастие и берекет. В знак на благодарност стопаните ги даряват с орехи, пуканки, сушени плодове и дребни парички.
По стар обичай днес се нарежда празнична трапеза, на която задължително има варено жито и вино, обредна храна, пита и баница с късмети от дрянови пъпки и медна пара.
Старите жени пък гадаят по времето, звездите и луната каква ще е година, ще има ли берекет, здраве и късмет в семейството.
В народните поверия 1 януари е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите като Васильовден, Василица, Василия, Сурваки.
На този ден именници са Васил, Василкa, Вeсeлин, Веселина, Весела.
