Няколко дни след дерайлирането на влака край гара Калояновец, при който загина машинистът на локомотива, а няколко души бяха ранени, версията на другия машинист Христо Теляшки, който оцеля при инцидента, разказа в „Здравей, България“ по Нова телевизия неговият приятел и колега Петър Бръснаров.
Бръснаров е разговарял с Теляшки, който не иска да застане лично пред медиите. Оказва се, че има заповед на БДЖ, която забранява на служителите да говорят публично.
„Изнесената информация, че той няма никакъв опит, не е вярна. Теляшки е машинист от три години, преди това шест години е бил помощник-машинист. Пътувал е многократно по това трасе, управлявайки бързи влакове“, уточни Бръснаров.
Причината за инцидента, според разказа на Теляшки, не е човешка грешка или висока скорост, а проблеми на пътя, въпреки че е ремонтиран за милиони левове, както многократно изтъкнаха властите.
„На първия предупредителен сигнал влакът се е движил със 100 км/ч, която е допустимата скорост за този участък. Странното е, че на току-що ремонтиран път се е наложило намаляване на скоростта. По принцип е трябвало да бъде 120 км/ч“, обясни Бръснаров.
„Първият предупредителен сигнал на гара Калояновец свети зелено, което означава, че влакът може да продължи да се движи направо със 100 км/ч. Ако се налага отклоняване, тогава скоростта би трябвало да се намали. При достигането на входния сигнал на гарата обаче, той вече свети за отклонение от правия коловоз. Машинистите задействат екстремно спирачката на влака и така се стига и до дерайлирането му“, обясни Петър Бръснаров.
Той уточни, че вторият сигнал се е оказал изненадващ за машинистите. Двата предупредителни сигнала са на разстояние 1 километър един от друг.
„Има нещо съмнително между задействането на спирачката и дерайлирането на влака. Как 300 метра след задействането й скоростта е паднала само с 2 км/ч“, добави Бръснаров. Официално бе обявено, че скоростта, с която се е движил влакът, е 98 км/ч.
На въпрос кой в такъв случай е виновен за инцидента, Бръснаров коментира, че първо това е проблем на ремонта на пътя и осигурителната техника. Възможно е и да е човешка грешка на дежурния ръководител движение, който работи с апаратурата.
„Последната грешка е на машинистите, на които всички побързаха да хвърлят вината“, допълни той.
