Известният актьор Симеон Лютаков представи своята изложба „Collection“. Тя е част от съпътстващата програма на провеждащия се Международен филмов фестивал „Златната липа“. Фотосите са показвани вече на два континента – Европа и Южна Америка. Имали са премиери в няколко града в България и в Коста Рика.
Представени са близо 40 снимки, направени през последните две десетилетия, като част от тях са заснети в пустинята Сахара и Африка. За да снима в Египет Лютаков заминава да работи две години като статист в много арабски продукции.
„Арабите не могат да бъдат снимани от непознати, освен ако не се сближиш с тях. Затова сега имам много приятели между тях“, сподели той. За друга своя фотография на млада египтянка разказа, че за да я направи е трябвало да й подари 9 гердана. Сред снимките има и такива печелили много конкурси, както и фотография на най-стария действащ пазар в света.
„Изложбата е събрала неща, с които ми е било трудно да се справя или са ме спъвали по пътя“, актьорът- фотограф. Фотосите могат да бъдат разгледани във фоайето на операта в Стара Загора до 4 юни 2014г. в рамките на фестивала „Златната липа“.
Неговият директор – Магдалена Ралчева пък взе участие в дискусията „Киното и европейската култура“, провела се в хотел „Верея“. Сред участниците бяха още кинокритикът проф. Вера Найденова, кинорежисьорът Петър Попзлатев, както много представители на кинематографичните среди.
„За разлика от американското кино, което разказва истории, европейското поставя проблеми- очерта в началото на разговора проф. Вера Найденова. Според нея, голямата културна мисия на стария континент завършва с раждането на киното в Европа. То се е появило и благодарение на реализма в литературата, и в това е силата на киното – да отразява формите на самия живот – смята проф. Найденова. Европейското кино поставя правата на човека на преден план и това личи от филмите, представени на тазгодишното издание на фестивала „Златната липа“- допълни тя.
Независимо от огромното разнообразие от националности в Европа, киното успява да се дефинира като културно изключение, защото страните членки съхраняват собствената си идентичност и национална култура- смята режисьорът Петър Попзлатев.
По време на дискусията беше отбелязан фактът, че въпреки малкото излизащи български филми годишно, те не могат да стигнат до публиката, поради липсата на дистрибуция. Преди години киносалоните у нас бяха близо 3 хиляди, а сега има едва 14, които с мултиплексите стават 28- каза Камен Балкански, директор за България на рамковата програма в сферата на културата „Творческа Европа“. Той заяви, че по тази програма през следващите 7 години са отделени 1 млрд. 460 милиона евро за аудио-визуални изкуства. Необходима е по-активна държавна политика и амбиция в усвояването на тези средства – смятат кинематографистите.
