На 13 януари 2026 г. се навършват 148 години от повторното Освобождение на Стара Загора по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Община Стара Загора и Старозагорската митрополия ще почетат паметната дата с поредица от събития.
В самия ден на годишнината, от 11:00 ч., в Енорийския храм „Света Троица“ ще бъде отслужена панихида в памет на загиналите български опълченци, руски воини и мирни граждани при превземането, опожаряването и освобождението на града. Богослужението ще бъде водено от Негово Преосвещенство Маркианополски епископ Богослов.
В навечерието на годишнината, на 12 януари от 17:30 ч., в Художествената галерия в Стара Загора ще се състоят историческа беседа и концерт, посветени на драматичните събития от лятото на 1877 г. и началото на 1878 г.
Историческата съдба на Стара Загора през войната е белязана от трагични обрати. На 22 юли 1877 г. градът е освободен от Девети Кавказки драгунски полк под командването на херцог Лайхтенбергски. На 23 юли българските опълченци и руските войски, водени от генералите Йосиф Гурко и Николай Столетов, са тържествено посрещнати от населението. Ден по-късно е избрана привременна комисия с председател учителя, поета и общественик Петко Р. Славейков.
Радостта обаче е кратка. Османският военачалник Сюлейман паша насочва 40-хиляден корпус към стратегическия град. Решителните боеве се водят на 31 юли 1877 г., когато Самарското знаме и Българското опълчение получават своето бойно кръщение. В сраженията загива и командирът на Трета опълченска дружина Павел Калитин.
След изтеглянето на руските части към Шипченския проход Стара Загора остава без защита. Градът е превзет, опожарен и сринат до основи. Хиляди мирни жители са избити, включително в православните храмове, а много жени и деца са отвлечени в робство. По различни сведения около 14 500 българи от града и околните села намират смъртта си. Пет месеца Стара Загора остава под османска власт, превърната в пепелище.
След падането на Плевен и героичния преход на руските войски през Стара планина, в началото на януари 1878 г. под командването на генералите Фьодор Радецки, Николай Святополк-Мирски и Михаил Скобелев османските сили са разгромени при Шипка-Шейново.
На 13 януари 1878 г. Стара Загора е повторно освободена. Този път няма тържествено посрещане – градът е безлюден. Единственият човек, който посреща освободителите, е българката Неда Черковина, оцеляла в петмесечния ад. За нейната съдба пише възрожденецът Георги Димитров в книгата си „Страданията на българите и Освобождението на България през 1877–78 год.“.
След Освобождението започва дългият и мъчителен път на възстановяване на Стара Загора от руините – път, който води до съвременния облик на града и остава завинаги в историческата памет на България.
