Строителният предприемач Иван Костов завлича чрез фирмата си “Астрей”ЕООД 13 новодомци от Стара Загора, които с години чакат жилищата си. Петима от ужилените авансово му плащат 100% от стойността на апартаментите си, останалите броят суми над 50 на сто. И после всички вкупом пият по една студена вода.
ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ИЗМАМА
Още преди 13 години 13 човека от Стара Загора „изреваха на умряло” заради строителен предприемач, който ги ужили. Той трябваше да им построи домове на ул. „Хаджи Димитър Асенов” №132 и 134.
Една от „изгорелите” е Станка Лекова. Ето какво разказва тя пред „ШОУ” за далаверите на адаша на експремиера: „Спестяванията на живота си дадох на Иван Костов за покрив над главата си. Сега едва изкарвам с едната пенсия и продължавам да търся правата си. Дано някой в тази държава ме чуе!”. Освен че е платила наведнъж авансово за единия въздух, но босът я преметнал още в началото на сделката и в квадратурата на жилището. Старините си Станка решила да кара като бял човек със собствен покрив над главата. И от спестяванията на честния си труд за цял живот имала пари колкото за едно малко жилище. Устройвали я онези 54,13 кв.м на 4-тия етаж, които, наред с още 12 апартамента от въпросната сграда на ул. “Хаджи Димитър Асенов”, президентът на фирма “Астрей” ЕООД – Иван Костов, предлагал на клеинтите, озовали се по-късно в ролята на ужилени наивници. Предварителният договор с боса на фирмата Станка сключила на 30 август 1995 г. Още тогава тя дала 10 хил.лв. капаро. На 6 септември 1995 г. внесла авансово още 40 хил. лв. И на 13 октомври 1995 г. сключила договора за строителство, като ден преди това внесла и останалата сума. Сиреч – напълно изплатила жилището си. На зелено. Забележете – дори получила и нотариален акт за отстъпено право на строеж върху 54,13 кв.м, но със застроена площ от 41,53 кв.м, макар че платила договорената по-голяма квадратура. В нотариалния акт, който включвал списъка на представените документи, имало упоменат неизвестен на потърпевшата документ. Ставало дума за някакъв друг нотариален акт под №60, според който се изменял архитектурният план на 4-тия етаж на сградата, и който засягал закупения от Станка Лекова апартамент, като го изменял от платените вече 54,13 кв.м площ в квадратура от 41.53 кв. м.
А една от стаите на този апартамент се включвала към друго жилище,
препродадено на трето лице! На това място логически възниква въпросът: Кой е съставил въпросния нотариален акт и доколко действителен е той, след като се е доказало, че промени в архитектурния план на постройката не са правени?
Станка Лекова оплаква своето лековерие, като твърди, че маньовърът на Иван Костов навярно е бил хитро и предварително замислен, още повече че предния ден тя напълно е платила жилището си и сега вече лесно е можела да бъде изправена до стената. Времето от 11.55 часа по обяд при нотариуса също е избрано достатъчно хитро. Психологическата преса над женицата също хванала дикиш: ”Хайде – викал й – хайде, бързо, бързо подписвай, че няма време, ще ни върне нотариусът, в 12.00 часа затваря за почивка и после не можем да подпишем с месеци, знаеш каква навалицата е!” – изкомандвал Стършела, с какъвто прякор е известен бизнесменът в града. А когато пък влезли при нотариус Т. Паунов, Лекова твърди, че той изобщо не й е прочел документите, както според закона е трябвало да стане. Тогава, според опасенията на жената, въпросният нотариален акт под №60 не е съществувал! Та, Лекова тогава набързо ударила парафа и чак по-късно, като се успокоила и видяла какво всъщност е подписала в бързината, разбрала, че е преметната.
Скицата, която Костов представил за промяната на 4-тия етаж, също се оказала фалшива. Това за Лекова отдавна било ясно, още повече че арх. Иван Райнов, който правил архитектурния проект на сградата, не е извършвал каквито и да било поправки по нея. Това архитектът потвърдил и пред следователя Васил Александров в присъствието на трима свидетели, двама от които също ужилени – Тонка Стефанова и Иванка Колева.
Години наред Станка се трепе да докаже, че въздухът, дето виси над излятата третата плоча от обекта й е неин, защото там й е апартаментът, дето напълно си го е платила още преди 16 години. Защото и постройка реално нямаше доскоро. Въпреки че по договор за три години е трябвало сградата да е готова и предадена на новодомците, тя е погребала 220-те хил. лева на 13 обнадеждени наивници. Петима от тях платили нацяло жилищата си още преди строежа да започне, а другите броили половината стойност още преди началото на строежа.
Днес Станка Лекова е на 72 години. Почти една четвърт от живота й е преминал в обиколки и хлопане по всичките възможни инстанции. Но, уви! Разочарована е от дъното на душата си от прокуратура, съд, министерска и президентска институция. С отчаяната надежда да си получи жилището Лекова отива в общината, за да продължи срока на строителните книжа. След като и това не помага, а жената вижда, че строителят няма намерение да довърши сградата, тя се обръща към съда. Станка обикаля съдебните зали,
а делата протичат като по сценарий.
В един момент дори тя се оказва в ролята на виновна за това, че сама не си е построила жилището.
Оттук нататък са обжалванията: Окръжен съд, Върховен съд, Върховна касационна прокуратура. Най-странното в цялата тази история е издаденото съдебно решение на последната инстанция – ВКС. Върховната касационна прокуратура буквално реже главата на многострадалната наша героиня, като оставя решението без право на обжалване. Но това решение, на висшия съдебен орган, буквално бъка от фактологични грешки. Последното разочарование – омбудсманът. Седейки пред телевизора, Станка Лекова слуша изказване на новоизбрания омбудсман Константин Пенчев, който казва: „Аз ще бъда във всеки дом, при всички хора, които имат нужда от мен…”. Ето това е моето спасение, си казва жената, и се свързва с кабинета на омбудсмана с надеждата, че най-после той ще реши проблема й. Каква наивност! Неговата секретарка дни наред отказва да я запише за приемен час, държи се грубо и буквално й казва: „Ти не разбра ли, че няма да те пусна да влезеш в кабинета му!” Станка изпраща жалбите си по пощата, към които прикрепва и цял свитък документи. На първата жалба не получава отговор, а на втората той е стандартен. В смисъл, че на омбудсмана това не му е работата.
Станка продължава да търси справедливост в държавата. Пише до Цветан Цветанов, чийто отговор е, че МВР няма право да се намесва в такива отношения. От министерството на правосъдието също получава отговор на жалбата: „Министърът няма право да се бърка в работата на съдилищата”. Отговор от Министерството на регионалното развитие пък въобще не получава, както и от президентството.
И Станка започва битката за своето въздушно жилище от самото начало. Жалба в Районната прокуратура в Стара Загора.
С разплитане на измамата се заема Икономическата полиция,
но нещата отиват в Окръжна прокуратура, която прекратява делото поради унищожаване на документацията по давност. В Апелативния съд също отхвърлят жалбата на Станка. Аргументи – колкото искаш!
В момента многострадалната Станка Лекова се опитва да докаже своята истина в съда в Страсбург, защото е категорична, че в България правосъдие няма.
Междувременно измамникът се е обявил в несъстоятелност. Строителният предприемач Иван Костов твърди, че ако лидерът на БББ Жорж Ганчев му бил платил за строителството на вилата му във Владая, той щял да има пари да вдигне сградата.
Недовършеният доскоро строеж пък вече има нов собственик, който се разпорежда с жилищата на хората така, както той прецени. Дори вече продава част от тях.
За Станка жилище няма… Няма и кой да й върне парите, които е събирала цял живот.
Разследване на Керка ХУБЕНОВА
и Тодорка НИКОЛОВА
