Не можем да претендираме, че познаваме всички винетни пътища в България, но за отсечките Нова Загора – Раднево, Нова Загора – Сливен и Раднево – Стара Загора, по които се придвижваме почти ежедневно, не могат да се кажат кой знае колко добри неща.
Дупки, кърпежи с чувствително издадени над равната повърхност ръбове, участъци с недовършени (от години) ремонти – всякакви неравности се изпречват на междуселищните пътища, за чието ползване шофьорите категория „В” плащат 67 лв. годишно (за водачите на камиони и автобуси сумите са още по-големи). А най-лошото е, че има места по платната, в които избягването на едно препятствие директно означава да се натресеш на друго – просто няма начин да ги заобиколиш всичките. Емблематичен е мостът, намиращ се точно преди входа на с. Дядово в посока откъм Раднево. Дясното му платно представлява един изкоп, а който шофьор реши да го заобиколи, минавайки отляво, поема немалък риск, тъй като поради параболата няма никаква видимост отсреща. Ако си с по-ниска кола, не е за чудене да си оставиш бронята на място. На изхода на с. Езеро към Нова Загора също се срещаме с рязко покачване на автомобила на няколко сантиметра разлика в надморската височина. От споменатия общински център към Сливен ни посрещат дупки, много често отворили се от ежегодните кърпежи, които някак не успяват да закрепят положението по един от най-използваните пътища в България, а напротив – правят го все по-неприемлив за каране. Но и тук синьо-белите табелки с надпис „Vignette” си стоят и напомнят на водачите, че си плащат за този „лукс”.
Цялото протежение на пътя Раднево – Стара Загора също е осеяно с дупки, най-много шофьорите трябва да си отварят очите на четири, когато минават през Сърнево. Подгответе се за „кратерите”, между които ще криволичим напролет.
Стоил Георгиев
Вестник „Раднево днес“
