През 1979 година, когато Стара Загора празнуваше своята 100-годишнина от възстановяването, общината реши да създаде нов герб за града. Художникът Христо Танев бе избран да проектира този нов символ.
Гербът беше оформен като „френски щит“, който според правилата на хералдиката могат да носят само градове с древна история. Този щит символизира защита, убежище и закрила, а в горната си част завършва с крепостна стена, напомняща за значимото административно, военно, политическо и стопанско значение на Стара Загора през вековете. Крепостта, използвана като модел, е била изобразена на монети, сечени в Августа Траяна (древната Стара Загора) през II – III век.
Централната част на герба, върху червен фон със златистожълт цвят, представя лъвица с лъвче. Това изображение е взето от красив каменен релеф от XI – XII век, открит в Стара Загора през 1949 г. и станал един от емблематичните символи на града. Лъвицата символизира майчинския инстинкт, плодородието и прераждането, а разположена в центъра на герба, тя има както историческо, така и дълбоко символично значение, показвайки устойчивостта и развитието на града въпреки промените във времето.
В най-долната част на герба, на зелен фон, са изобразени златни бразди, които се събират към центъра. Те подчертават плодородието на старозагорското поле и насочват към бъдещето.
Цветовете в герба са внимателно подбрани и хармонично съчетани със символите. Зеленото, което обрамчва герба и е фон на долната му част, представлява живота и смъртта, надеждата и радостта. Червеното, използвано за фона на централната част, символизира активността, огъня, здравето и силата на любовта. Златистожълтото, с което са представени лъвицата с лъвчето и браздите, е знак на светлината, интелекта, вярата и добротата.
Знамето на Стара Загора, създадено през 1996 г. по проект на художника Христо Танев, продължава и надгражда идеите, заложени в герба на града. Основният му цвят е зелен, избран поради множество причини. Първо, зеленият цвят символизира младостта и растежа, чистотата, духовното пречистване и извисяване. Той е цветът на надеждата и е свързан с предстоящия нов цикъл в човешката история, известен като периода на зеления водолей. Второ, този цвят е свързан с плодородието на Старозагорския край, със Старозагорското въстание от 1875 г. и е част от националния трибагреник.
В централната част на дясната страна на знамето са включени основните елементи от герба на Стара Загора. В изображението на лявата част на знамето е запазен обединителният символ на земята от герба, но тук перспективата се концентрира в духовното мъжко начало, представено чрез първата буква (Аз) от глаголическата азбука. Според Христо Танев, този знак носи символа на духовната мощ на българския народ и е зареден с покровителството на светите братя Кирил и Методий.
Символите от лявата и дясната страна на знамето са обградени от цветовете на националния трибагреник, което подчертава съпричастността на старозагорското знаме към националния флаг и на старозагорци към България.
Към символите на Стара Загора спадат огърлица и ключове на града, които се връчват на почетните граждани. Огърлицата е създадена от скулптора Емил Иванов през 1981 г. Тя се състои от седем метални пластини с различни изображения, представящи характерните архитектурни и пластични орнаменти в историята на града от древността до наши дни.
Ключовете на Стара Загора също са дело на Емил Иванов. Те са изработени в два варианта – голям и малък. В горната част на ключовете е изобразен гербът на града, а в долната – макет на тържествена арка от камък, датирана от II век и открита в Стара Загора. Ключовете са поставени в дървено ковчеже с релефно изображение на герба върху капака.
Предаването и приемането на символичните ключове на Стара Загора (големият вариант) от стария кмет на новия кмет е утвърден ритуал през последните години. Този акт подчертава приемствеността в управлението, уважението към традициите и отговорността, която поема новата власт към жителите на Стара Загора.
