Стара Загора е един от най-древните градове в Европа и неговата история впечатлява със своето богатство и значимост. Началото му се корени в новокаменната епоха (VII–VI хилядолетие пр. Хр.), когато благоприятните природни условия стимулират развитието на първите уседнали селища, основаващи се на земеделие и скотовъдство. От този период в региона са открити множество праисторически поселения, сред които три, разположени в съвременните очертания на града, са с международно значение.
Берекетската селищна могила, най-голямата в България, се издигала западно от квартал Кольо Ганчев с височина 17 метра и диаметър 250 метра. Азмашката могила пък е първата цялостно проучена могила в национален мащаб, а могилата при МБАЛ „Проф. Стоян Киркович“ е мястото, където са открити най-добре запазените неолитни жилища в Европа, експонирани „in situ“.
На 8 километра северозападно от града, в местността „Мечи кладенец“, се намират най-старите медни рудници в Европа, датиращи от V хилядолетие пр. Хр. Тези находища и развитието на металургията допринасят за интензивното заселване през каменно-медната и бронзовата епоха.
Градът преминава през различни епохи, носейки множество имена. През IV век пр. Хр. той е познат като Берое – тракийско селище, чиято култура е комбинация от местни традиции, елинистични влияния и културни импулси от Мала Азия. В началото на II век сл. Хр. император Марк Улпий Траян основава римския град Августа Траяна, превърнал се в едно от най-значимите селища в провинция Тракия. Градът разполага с мощни укрепления, форум, терми и цветни мозайки, а до IV век сече собствени монети, които циркулират из целия Балкански полуостров.
През Средновековието градът е известен под имената Верея, Иринополис и Боруй. В VI–VII век носи името Верея, а през 784 година е преименуван на Иринополис в чест на императрица Ирина, която финансира възстановяването на укрепленията му. По време на Втората българска държава Боруй е административен център, а от този период се запазват значими паметници като каменните релефи, вдъхновили герба на града.
През 1364 година градът пада под османска власт и получава името Ески Загра, превръщайки се в административен център. През Възраждането Стара Загора се развива като занаятчийски и търговски център с множество училища и читалище, а през 1869 година Васил Левски основава един от първите революционни комитети в града.
През 1871 година на Църковния събор в Цариград градът получава името Стара Загора, а същевременно се обособява и Старозагорската епархия. Важни събития бележат новата история на града. На 31 юли 1877 година, по време на Руско-турската война, Стара Загора е срината от турците, като жертвите надхвърлят 14 500 души. Възстановяването започва на 5 октомври 1879 година по проект на чешкия инженер Любор Байер, превръщайки Стара Загора в първия град със съвременно градоустройствено решение след Освобождението.
Днес Стара Загора е динамичен индустриален и културен център с университети, научни и културни институции. Тя е град с древно наследство, горд с миналото си и насочен към предизвикателствата на бъдещето.
Stara-Zagora.info обхваща широк спектър от теми и събития, които са актуални за града и областта. Това включва местна политика, бизнес, спорт, култура, развлечения и други. Отразяваме и обществени събития, като фестивали и панаири и други, които представляват интерес за старозагорци. Нашата цел е да предоставим полезна и подходяща информация, която ще помогне на читателите да бъдат информирани и ангажирани с общността си.
