Художествена галерия

Идеята за художествена галерия в Стара Загора датира още от края на XIX век и е тясно свързана с личността на проф. Антон Митов, който по-късно става патриарх на българското изобразително изкуство. В началото на XX век, заедно със своя млад съгражданин и студент Васил Маринов, той насърчава общественото съзнание за необходимостта от подобна културна институция. Този стремеж се осъществява през 1908 г., когато, година след създаването на археологическото дружество „Августа Траяна”, неговият основател и първи председател Атанас Кожухаров кани художника Никола Стоенчев да дари портрета си на революционера Кольо Ганчев за музея. Това дарение става първото произведение в бъдещата художествена сбирка.

Скоро след това, колекцията се разширява с портрета на самия Атанас Кожухаров, рисуван от Евгения Илиева, а също и с произведения на художниците Васил Маринов и Васил Костакев. Театралната трупа на града допринася със забележителния портрет на оперната певица Христина Морфова, създаден от Иван Мърквичка. Вдъхновен от тази инициатива, Атанас Кожухаров насърчава сина си Никола Кожухаров да убеди своите колеги от Стара Загора и цялата страна да дарят свои произведения. В резултат на тези усилия, колекцията бързо се обогатява с картини като „Пейзаж от Казанлък” на Антон Митов, „Тиха тъга” на Невена Кожухарова, „Зима в Стара Загора” на Димитър Гюдженов, „Край Клисурския манастир” на Борис Митов и творби на Георги Евстатиев, Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Жельо Тачев и други. Така постепенно художествената сбирка се обособява като специален раздел към археологическото дружество „Августа Траяна”.

До 1921 г. броят на произведенията в колекцията достига 45. През следващите десетилетия тя продължава да се разширява, като привлича дарители и художници от различни градове на страната. През 20-те и 30-те години множеството творци, свързани със Стара Загора, както и организираните от тях изложби, утвърждават града като значим културен център. Сред по-късните поколения, допринесли за развитието на колекцията, са Васил Тодоров, Никола Аръшев, Евгения Илиева-Лепавцова, Марио Жеков, Николай Евров, Олга Брадистилова, Димитър Куманов, Димитър Караджов, Петър Славов и други.

През втората половина на 50-те години започват усилия за отделяне на художествената сбирка от Историческия музей и превръщането й в самостоятелна културна институция. През 1958 г. Общинският съвет взема решение в тази насока, а през 1959 г. галерията вече функционира като независима институция. Първият директор Руси Карабиберов организира издирвателска дейност, с която към колекцията се присъединяват десетки нови произведения от училища, читалища и други културни институции. На 17 юли 1960 г. е открита първата експозиция, включваща 53 от най-ценните творби в колекцията, което поставя началото на активната ѝ събирателска и популяризаторска дейност.

През близо две десетилетия галерията се помещава в източното крило на Драматичния театър, а през 1977 г. се премества в сградата на бившата Българска народна банка. Този период бележи значително обогатяване на фондовете ѝ, нарастване на броя на експозициите и активизиране на научно-изследователската дейност. През 70-те и 80-те години се организират множество самостоятелни и групови изложби, международни пленери и събития, които подпомагат развитието на галерията.

През 2000 г. с решение на Община Стара Загора на галерията е предоставена сградата на бившите централни хали, построена в началото на 30-те години. След двугодишен ремонт и адаптация, тя започва да функционира в новото си пространство с изложбена площ от 1200 кв.м и отделни хранилища за фондовете ѝ. Това разкрива нови възможности за представяне на най-значимите произведения, организиране на мащабни изложби и форуми, както и за привличане на гостуващи експозиции от страната и чужбина.

Към 2015 г. Старозагорската художествена галерия разполага с над 4000 произведения, разпределени в шест отдела: „Живопис”, „Графика”, „Скулптура”, „Иконопис”, „Възрожденски гравюри” и „Приложни изкуства”. В нейните фондове се съхраняват творби на почти всички български художници от последните два века, като са представени най-значимите направления в националното изкуство. Сред ценните дарения се открояват тези на наследниците на Васил Димов (1981 г.), Никола Кожухаров (1983 г.), Евгения Илиева-Лепавцова (1987 г., 1995 г.), Георги Евстатиев, Константин Трингов (1999 г.), Васил Маринов (2004 г.), Дона Бояджиева (2011 г.) и други. Нови произведения постъпват и чрез пленери по живопис, както и чрез дарения от художници, чието творчество е било представено в галерията.

През вековната си история Старозагорската художествена галерия е организирала над 1200 изложби, гостували в почти всички художествени институции в България, както и в музеи и галерии в Чехия, Португалия, Великобритания, Русия, Индия, Германия, Сърбия и други страни. След установяването си в новата сграда, ежегодно се организират около 24 изложби, включващи произведения от нейните фондове, съвместни проекти с други галерии, както и гостуващи експозиции. От 2004 г. галерията е основен организатор на Балканското квадринале на живописта „Митовете и легендите на моя народ”, чието четвърто издание се проведе през 2016 г. С богатството на своите колекции, активната си изложбена дейност и международното си участие, Старозагорската художествена галерия заема важно място сред водещите художествени институции в България.