Търсете в сайта
CTRL+K
Търсете в сайта
CTRL+K
Община Стара Загора разполага с разнообразни водни ресурси, като реките в региона принадлежат към Беломорския водоносен басейн. Главният воден ресурс и водоприемник е река Сазлийка (известна също като Сютлийка), която има множество притоци като река Бедечка, река Банянска, река Коленска, река Оряховска, река Яворска, река Дермен дере, река Ерен дере и множество малки и големи дерета. Всички тези реки извират от Сърнена Средна гора.
Река Сазлийка има дължина от 145,4 км до устието си и водосборна площ от около 3300 кв.км, включваща равнинно-хълмисти и нископланински релефи със средна надморска височина от 330 м и слаб наклон от север на юг. До село Боздуганово реката носи името Сютлийка, а след сливането си с река Бедечка, извън територията на общината, приема името Сазлийка. Хидрографската мрежа на река Сазлийка е асиметрична, с преобладаващи леви притоци, сред които най-големите са река Блатница (дълга 54 км и с водосборна площ от 656,3 кв.км), река Овчарица (дълга 71,5 км и с водосборна площ от 636,1 кв.км), река Соколница (дълга 60,5 км и с водосборна площ от 343 кв.км) и река Бедечка.
Река Бедечка е дълга 33,4 км и има водосборна площ от 262,3 кв.км при средна надморска височина от 240 м. Хидрологичният режим на реките в района се формира под влиянието на континенталния климат, като снеговете през зимата бързо се стопяват поради южното изложение на терена и проникването на топъл и влажен средиземноморски въздух по река Марица. През летния период реките губят значителни количества вода поради инфилтрация и изпарение. Основната фаза на оттока на реките – пролетното пълноводие, започва през февруари и продължава до юни, докато лятното маловодие се наблюдава от юли до октомври. От ноември до февруари се наблюдава есенно повишение на водното количество.
Територията на Община Стара Загора се намира в Среднобългарския биогеографски район, подрайон Горнотракийска низина, която се отличава предимно с равнинен характер, интензивно земеделие и значителна урбанизация. Тези фактори определят бедния състав и ограниченото биологично разнообразие, което е запазено главно по склоновете на Сърнена гора и в местата с екотонни ефекти в равнината. Типичните горски съобщества включват ксеротермни гори от цер, благун и космат дъб. В момента доминират тревни, храстови и агроценози, чиито състав е разнообразен.
Единственото известно за науката находище на защитен от Закона за биологичното разнообразие растителен вид е открито в местността „Карасиврия“ северно от град Стара Загора. Там расте звъниколистният тъжник (Spiraea hypericifolia), който е включен и в Червената книга на Република България.
Фауната в района е съставена от европейски, европосибирски и холопалеарктични видове, както и от много топлолюбиви средиземноморски, преходносредиземноморски, предзоазиатски и степни видове. Най-силно изразени са редките видове и ендемизмът при безгръбначните. Дивечовите запаси на заек, сърна, благороден елен и дива свиня са сравнително добри, а има значителни възможности за увеличаване на популациите на колхидския фазан и яребицата.
Структурата на поземлените ресурси в Община Стара Загора е балансирана и съответства на природните дадености на региона. Селското стопанство в общината се осъществява чрез 7224 стопански структури, като абсолютно преобладаващата част (6937 броя или 96%) са лични натурални стопанства. Пазарно ориентираното производство, основно растениевъдно, се реализира от 35 земеделски кооперации, 2 сдружения и 43 арендатори. Преходната форма на управление, наречена „арендатори“, запълва останалата ниша.
Използваемостта на обработваемата земя в общината е висока, над 90%, в сравнение с други райони на страната. Над 30% от обработваемите земи са изградени и годни за напояване, въпреки че интензивното поливно земеделие се развива върху по-малки площи. Обработваемата земя се стопанисва основно чрез земеделски кооперации и частни собственици.
Почвите в района са предимно канелени горски, черноземни смолници, алувиално-делувиални, хумусно-карбонатни и антропогенни.
Според физикогеографското райониране на България, Община Стара Загора се намира в Средногорския район, който обхваща източната част на Горнотракийската низина, главно басейна на река Сазлийка. Районът има лек наклон на югоизток, в същата посока протича и речната долинна мрежа на река Сазлийка. Абсолютните височини варират между 100 и 300 метра. Релефът е равнинен, леко навълнен от широки речни долини, слабо врязани в плиоценската седиментационна повърхнина. В северната периферия, под праволинейния склон на Сърнена гора, се развива делувиално-пролувиален шлейф, който плавно преминава в равнината. Загорският физикогеографски район е формиран на мястото на плиоценски гребен, запълнен с езерни и езерно-блатни седименти.
Горите на територията на Община Стара Загора се управляват и стопанисват от Държавно лесничейство Стара Загора. Общата площ на Държавния горски фонд е 26 647,2 хектара, от които 317,9 хектара са пасища в Средногорския и Равнинен геоморфоложки райони. Залесената площ представлява приблизително 90% от общата. Територията на ДЛ „Стара Загора“ обхваща Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори, както и долната част на Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни, съответно от подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори до подпояса на нископланинските гори от горун, бук и ела.
Най-често срещаните дървесни видове са зимен дъб, благун, цер, космат дъб, келяв габър, мъждрян, сребролистна липа и мекиш. Насажденията, които те образуват, са предимно от издънков произход (поради нискостъбленото им стопанисване в миналото) и могат да бъдат както чисти, така и смесени. В състава на растителните формации участват и драка, леска, трънка, глог, шипка, дрян и други храсти.
Анализът показва, че в Община Стара Загора най-голям относителен дял заемат земеделските територии (61.1%), докато делът на населените места е 7.9%. Въпреки тази разлика, почти 100% от населението на общината живее в селищната среда или урбанизираните територии.
На територията на общината има големи масиви с широколистни и иглолистни гори, а край Стара Загора се намира ловното стопанство „Аязмо – Старозагорски минерални бани“. То обхваща площ от 5 168 хектара и е разположено само на 15 км от общинския център. Богатото разнообразие на флора и фауна прави това стопанство особено привлекателно за развитието на национален и международен ловен туризъм.
В Община Стара Загора са обявени няколко защитени природни обекта:
Обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на Министерството на горите и горската промишленост (МГГП), с обща залесена площ от 1,0 хектара. Това е интересно скално образувание, разположено в землището на село Казанка. Намира се вляво от шосето (до реката) за село Казанка, на около 2 километра преди селото. Има поставена указателна табела с кратка историческа справка.
Обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ от 1,0 хектара. Тази природна забележителност представлява система от пещери в землището на село Змейово. Намира се непосредствено над кариерата при село Змейово.
Обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща залесена площ от 1,0 хектара. Това е скално образувание от вулканичен произход в землището на село Змейово.
Обявена със заповед № 3039/03.10.1974 година на МГГП, с обща незалесена площ от 1,0 хектара. Това е интересно скално образувание и гнездово находище на скален орел в землището на село Колена.
Освен тези, в град Стара Загора има още две природни забележителности, които са вековни дървета:
Разположен в двора на къщата на поета.
Намира се в границите на парк “Бедечка”.
Други природни особености
Според биоклиматичната класификация и общата оценка на природните условия, Стара Загора се намира в зона с благоприятна за обитаване среда и преобладаващи комфортни климатични условия. Територията на общината, според общоприетото климатично райониране на България, попада в климатичния район на Източна-средна България, който е част от Преходно-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област.
Малките надморски височини, равнинният или леко вълнообразен релеф, както и орографската отвореност на юг създават предпоставки за формиране на сравнително хомогенен преходно-континентален климат в региона. Разпределението на климатичните елементи по сезони определя две хидротермични фази: влажна и хладна фаза (късна есен, зима и ранна пролет) и суха и гореща фаза (късна пролет, лято и ранна есен).
Средногодишната максимална температура е +17,9 °C, а средногодишната минимална температура е +8,0 °C, което води до горещо лято и сравнително мека зима. Средната относителна влажност на въздуха за региона е между 67% и 72%, като най-малката денонощна амплитуда е през зимата (8-9%) и най-голямата през лятото (17-18%).
Регионът има относително високо сумарно изпарение – около 500 мм годишно. Валежите достигат максимум от 201 мм през лятото и минимум от 134 мм през зимата. Скоростта на вятъра, честотата на „тихи“ дни и скоростта от 1 м/сек са важни фактори, влияещи върху разсейването на атмосферните примеси. Орографските особености на региона също влияят на посоката и скоростта на вятъра. Средногодишната скорост на вятъра е 1,4 м/сек, като най-ниската скорост е през ноември (1,0 м/сек), а най-високата е през февруари и март (1,6 м/сек). През цялата година и през зимата преобладават североизточните и северните ветрове със средна скорост от 3,2 до 5 м/сек, което благоприятства хоризонталното разсейване на атмосферните примеси.
Леснодостъпният нископланински релеф и добре развитата пътна инфраструктура предоставят отлични възможности за посещение на планината и разнообразни туристически маршрути. През цялата година могат да се организират пешеходни и велосипедни преходи с различна дължина и интензивност. Регионът предлага значителен потенциал за развитие на селски и екотуризъм.
На 15 километра северозападно от Стара Загора, в западната част на Сърнена Средна гора, се намират Старозагорските минерални бани. Основният лечебен фактор в този курорт е минералната вода, която извира с температура около 40 градуса Целзий и дебит от 13,6 литра в секунда. Тази вода има лечебни свойства, които помагат при заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни и чернодробно-жлъчни проблеми. Курортът разполага с разнообразна настанителна база, включваща хотели и почивни станции на различни институции, които предлагат отлични условия за профилактична и възстановителна терапия.
Община Стара Загора разполага с общо 1630 легла в хотелските комплекси в града, Старозагорските минерални бани и селата, като средната годишна заетост е 16% за хотелите в селата и 40% за останалите. В последно време се наблюдава тенденция към обновяване и модернизация на старите санаториуми и профилакториуми в Старозагорските минерални бани, които се превръщат в модерни СПА комплекси с хотели.
Stara-Zagora.info обхваща широк спектър от теми и събития, които са актуални за града и областта. Това включва местна политика, бизнес, спорт, култура, развлечения и други. Отразяваме и обществени събития, като фестивали и панаири и други, които представляват интерес за старозагорци. Нашата цел е да предоставим полезна и подходяща информация, която ще помогне на читателите да бъдат информирани и ангажирани с общността си.
